Битката при Карапелит започва със загуба на българите, II част

Акценти

• Вестник "Сакарнюз" бр. 14/898, 10 - 16 април 2020 г.

Свързани публикации

• Футболът в Тополовград отбеляза 90-годишния си юбилей 0 25.окт.
• Демокрацията все още си е в Орешец, но основателите и оредяха 0 14.ное.
• Полицаи задържаха мъж, отглеждал канабис в къщата си 0 09.сеп.

продължава от 1 част

Разположението на противника беше в две линии: първата по-рядка, пред царевиците, високи до човешки ръст, а втората – от сгъстени части, зад първата, разположени по-нависоко, на линията на могилките, намиращи се на 700 – 800 крачки северно от шосето, (гледай схема № 2).

Явно бe, че противникът няма не само възможност, но и  никакво желание,

да помогне на своята предна охрана, от която в този момент го отделяха цели 8 км. До това разказване се дошло така: когато предната охрана достигнала с. Кочмар, главнитe й сили били установени на почивка при с. Конак и чакали тя да разчисти пътя от спешените срещу нея части. Навярно около 10 часа, командирът на бригадата, генерал Боуряно, получил заповедта на командира на 19-а пехотна дивизия: поради създадената обстановка, да не се ангажира в бой и да почне отстъпление към с. Кокарджа, 25 км северно от Добрич. Кога е била изпратена тази заповед на предната охрана и въобще била ли е изпращана, това не знаем. Но при получаване на сведенията за настъплението на конната .визия по фронта и на българските 35-и и 36-и пехотни полкове от 2/6 пехотна бригада от юг, през с. Владимирово и Екисче към тила на румънската колона, главните сили изоставят предната си охрана, ангажирана вече в бой, и почват да отстъпват по шосето за Карапелит.
Преди да достигнат това село, те завиват с дясното рамо напред и почват да се движат без път, в североизточна посока, понеже движението по шосето, през Карапелитския овраг ги излагаше на ударите на 2/6 пех. бригада. Когато, обаче, след това, румънският ескадрон, отстъпващ пред нашия 6-и конен полк, е донесъл за бързото приближаване на последния, главните сили са се спрели и почнали да се групират в описаното по-горе положение и място за посрещане конната атака.
Последната се предприе незабавно с появяването на ескадроните от 6-и конен полк срещу румънските главни сили.
Тук предаваме описанието на действията в тяхната последователност по време.
3-ти ескадрон, през време на движението от Кочмар за Карапелит, изпълняваше ролята на предна охрана на полка. Още по пътя, преди да достигне к. 268, нему било заповядано от бригадния командир да атакува оттеглящите се румънски части, дето ги настигне. Когато полкът пристигна на к. 268, този ескадрон разсипа северно от шосето Карапелит-Конак, първоначално един или два взвода, а после и останалите.

Посрещнат с огън от редките противникови вериги,

които бяха в царевиците, ескадронът спре, после пак тръгна, пак спре, част от него спеши и, най-после, целият ескадрон бърже повърна назад, без да нанесе удар на противника.
Командирът на ескадрона обяснява в реляциите си, че спешил деснофланговия си полуескадрон, поради постоянните викове за поява на неприятелска конница в дясно и за да спаси от убиване падналите ездачи с убити коне. В действителност, никаква неприятелска конница не се е явявала срещу 3-ти ескадрон и ако такава беше се появила, тя щеше да се спре, преди всичко, напредването на атакуващите в дясно от него конно-пионери и взводът на поручик Маринов от 1/6 ескадрон.

3-ти ескадрон не „бе успял с огъня си да разнебити

находящите се срещу него румъни“, както пише г-н Христов в кн. 6/930 г. на сп. „Нашата конница“, защото, както казва по-долу същият автор, след спешаването на 3-ти ескадрон, противникът не намали своя огън, а го пренесе по атакуващите в дясно конно-пионери от 2-ри конен полк. За това и началник щаба на конната дивизия пише, че бил пратил заповед на коман¬дира на ескадрона да върви напред („Н.К.“ №9/1930 г., стр. 7)
С това спешване, обаче, окончателно се разколеба духа на ескадрона, който фактически вече излезе от числото на атакуващите.
Конно-пионерният взвод на 2-ри конен полк беше придаден към 6-и конен полк. Неговият състав от 50 сабли (без товарните коне) го правеше равен по сила на един саблен полуескадрон. През време на движението той, по заповед на началник щаба на конната дивизия, изпълняваше ролята на челна стража на полка. При натъкването си на противника, източно от к. 268, взводът спешил и завързал престрелка с него, но командирът на бригадата му заповядал да възседне и атакува в конен строй.
Когато полкът достигна к. 268, този взвод се разсипа, тръгна стремително в атака, успоредно на шосето и вдясно от 3-тия. Взводът настигна отстъпващите групи, които се бяxa спрели и образуваха стрелкови вериги, пръсна ги със саблена сеч и се насочи към втората линия от сгъстени части на противника. Командирът на взвода поручик Манов е ранен. За взвода от 1-ви ескадрон на поручик Маринов, който атакува вдясно от него, той пише в реляциите си: „От този ескадрон се виждаше само един взвод на около 80-100 крачки, вдясно от нас. Вероятно се беше увлякъл с нас“. И по-нататък, говорейки за своите загуби, той казва: „Тия тежки загуби се дадоха, защото противникът съсредоточи всичкия си огън само върху коннопионерите, които изне-соха атаката“.
Това е доста неточно, защото коннопионерският взвод не изнесе сам атаката; неговите загуби, изобщо, не са от най-тежките и във всеки случай, процентно с по-малки от тия на взвода от 1-ви ескадрон, за който той казва, че се бил увлякъл след него.
Колкото до това увличане, ние смятаме, че в случая е по уместно да се говори за общия устрем на атакуващите към врага, отколкото да се правят необосновани заключения и сравнения, които лесно могат да бъдат оспорвани.
Основателно е, обаче, твърдението на командира на коннопионерски взвод, че, след спешаването на 3-ти ескадрон, противникът пренесъл огъня си по коннопионеритe, с което тяхното положение се влоши, без обаче да ги разколебае. За това и упрека е основателен само по отношение на този ескадрон, за което вече се говори, когато се описваха неговите действия.

Господин Ат. Христов казва, че местността не позволявала очна връзка

на коннопионерите с 1-ви ескадрон в дясно и за това такава се подържала в ляво с 3-ти ескадрон. Това е в противоречие с писаното в реляциите на поручиците Манов и Маринов, взводовете на които се виждаха през време на атаката. По-точно е да се каже, че коннопионаритe не можеха да виждат ядрото на 1-ви ескадрон, което остана в горичката при с. Конак.
1/6 ескадрон, когато полка достигна к. 268, получи заповед от бригадния командир (а не откарала полка, както пише г. Христов), да атакува левия фланг на неприятелското разположение. Ескадронът се отдели от резервната колона, в която заемаше място в първата линия, в ляво от 2-ри ескадрон, а 4-ти ескадрон, който беше във втора линия, зае неговото място.

Автор: О.З. полковник Анастас Сарафов, командир на 4-ти ескадрон от 6-и конен полк

продължава – III част