Ескадронът се понесе в атака с мощен вик: „Ура!“, част III

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“ # 15/899 година XVII, 17 - 23 април 2020 г.

Свързани публикации

• Звук от китари огласи Старият мост на Свиленград 0 16.сеп.
• В Свиленградско обновяват три читалища по селата 0 11.авг.
• ДАБ и полиция отново разясняваха ситуацията с мигрантите 0 26.фев.

продължава от II част

След като ескадронът премина южно от шосето Конак-Карапелит, 2-рият полуескадрон, под командата на поручик Маринов, бе изпратен от командира на ескадрона в атака, в посока успоредна на шосето, а 1-вият полуескадрон, заедно с командира на ескадрона, остана близо до горичката, южно от с. Конак.
3-ти взвод от атакуващия полуескадрон, не отиде в атака до край, а повърна преждевременно с лявото рамо напред и се присъедини към 1-ви полуескадрон в гората, където трите взвода останаха до края на атаката.
Това обаче не разколеба 4-ти взвод на поручик Маринов, който, въпреки че дeсният му фланг бе съвсем открит, смело се нахвърли върху врага, със саблена сеч прегази румънскитe вериги и достигна до сгъстените роти, като понесе доста чувствителни загуби, особено в убити. Под командира на взвода падат убити три коня.

Командирът на ескадрона обяснява изпращането в атака

само на двата взвода с намерението си, с другите два, да обходи от юг неприятелските групи и да ги плени. Появата обаче на неприятелската конница го заставило да събере взводовете и бъде готов за посрещането й.
Считаме, че командирът на ескадрона не трябваше да изпраща единия полуескадрон в атака, а чак след това да почва своя обход с другия, за да пленява отстъпващите след атаката групи. Известно е, че обхождащият винаги тръгва по-рано от атакуващия фронтално. За да бъдеха пленени тия групи, те трябваше да бъдат по-рано сразени, и това налагаше двата полуескадрона да се стоварят едновременно върху тях, било концентрически, било в две последователни и близки линии.
За коннопионерния взвод на поручик Манов и 4/1 взвод на поручик Маринов може да се каже, че те, като отделно атакуващи малки подделения, особено взвода на поручик Маринов, и с оглед действията на 3-ти и 1-ви ескадрони, направиха твърде много от своя страна и изпълниха достойно своя дълг в тоя кървав бой.
Докато ставаше всичко това, и последните отстъпващи групи на противника се присъединиха към установилите се и готови вече за посрещане конната атака сгъстени части.
В това време 2-ри и 4-ти ескадрони стояха възседнали до к. 268 и наблюдаваха описаното до тук. Те бяха в непълен състав: 2-ри ескадрон беше изпратил тази сутрин три разузнавателни офицерски разезда, а 4-ти ескадрон беше оставил миналата вечер първият си взвод в охранение при к. 250 и бе пратил един офицер за свръзка в щаба на дивизията. Тия два ескадрона, по заповед на бригадния командир, бяха изпратени под командата на командира на полка по една ляхчина на североизток, в обход на неприятелския десен фланг.
Обходът на двата ескадрона обаче нямаше нужната дълбочина, защото бе ограничен от заповедите на бригадния командир – да се придържат в дясно, а и неприятелската линия беше доста дълга, та когато те се показваха на около 2 000 крачки от румъните, последните откриха убийствен пушечен и картечен огън по тях.
Поради това, твърдението на г-н А. Христов какво командирът на полка бил оценил, „че е настъпил най-благоприятния момент за обща атака“, не изхожда от фактическото положение, защото той (командирът) не разполагаше със свобода да избира този момент. При заповяданото облическо движение пред линиите на противника, влизането в зоната на неговия пушечен и картечен огън определи и момента на атаката, макар този момент да не беше най-благоприятният.

Строят, в който до това време се движеха 2-ри и 4-ти ескадрони,

беше резервна колона, във всеки ескадрон взводовете в линия от взводни колони по четирима. Щандартът на 2-ри конен полк беше между двата ескадрона.
По дадени с висок глас команди, ескадроните строиха фронт, дружно блеснаха саблите и се почна разредяването от средата – 4-ти ескадрон на ляво, а 2-ри – на дясно. Всички престроения се извършиха в пълен ред, може да се каже, като на учение. Когато една войскова част е способна на такива престроявания под огъня на противника, това показва, че страха у нея е парализиран до възможния минимум, а тя е готова да се жертвува за да победи. Върху това правило се силно наблягаше в ескадрона при занятията по границата и при различни, нарочно създавани за целта, обстановки. Резултатите при Карапелит показаха, че

работата в тази посока не бе отишла напразно.

Започнатото разредяване обаче не можа да продължи, поради големите загуби, които ескадронът, движейки се облически под изстрелите, почна да понася и поради доближаването до противника. За това командвах: „Право! В атака, кариер марш! Ура!“
Ескадронът се понесе в атака с мощен вик: „Ура!“. Много по-многобройният противник, с който всеки виждаше, че има да се разправя, както и големите загуби от силния огън, не повлияха на духа и на устрема на конниците, които с безподобно презрение към смъртта налетяха върху първите линии на противника, пометоха ги и със саблена сеч ги пръснаха из царевиците. Обаче с още по-силен и по-убийствен огън оцелелите ездачи бяха посрещнати от линията на могилката зад царевиците, където имаше значителни сгъстени части. Особено тежки загуби ескадронът почна да търпи от към открития си лъв фланг. С същия устрем взводовете се нахвърлиха и върху тия части, разкъсаха дългата им линия и, макар вече съвсем оредели и засипвани с огън от всички страни, се врязаха дълбоко в неприятелското разположение.

Автор: О.З. полковник Анастас Сарафов, командир на 4-ти ескадрон от 6-и конен полк

продължава – IV  част