Герганина чешма, как бе открита и как се доказа автентичността й?

Иван Атанасов
От Иван Атанасов април 24, 2020 08:40

Герганина чешма, как бе открита и как се доказа автентичността й?

Акценти

  • Вестник „НОВИНИ“, брой 42/400 от 21октомври – 28 ноември 2010
  • Материалите са предадени от дъщерята на Златан Петров и се публикуват за пръв път.

Свързани публикации

От време на време се повдига въпросът за местонахождението на Герганина чешма, описана от П.Р. Славейков в поемата „Изворът на Белоногата“. Едни казват, че е край Харманли, други настояват, че е до спирката на с. Бисер. Излагат се факти, разказват се легенди, намесиха се даже и гадатели в спора. Предлагаме ви документални материали, които свидетелстват, че още преди 50 години този въпрос е изчистен.

През далечната 1960 година във вестник „Народна култура“, бр. 27  от 2 юли 1960 г., стр. 2, е публикувана статията „Изворът на Белоногата – намерен“. Неин автор е арх. Рачо Рачев, секретар на Съвета за опазване на паметниците на културата. Ето част от нейното съдържание:

Седемдесет години след първото отпечатване на поемата “Изворът на Белоногата” в сп. “Родина”, год. II, кн. 4 от април 1900 г., е публикувана статията “Мостът на река Олу дере крой гр. Харманли от Дялко Милковски – учител и общественик, възрожденец, личен приятел на Славейков, приятел на Васил Левски, и Захари Стоянов. В тази статия се казва: “С този мост, заедно са построени на времето си в гр. Харманли един керван сарай, един хамам, една джамия, едно тюлбе, а на 4 км от Харманли, до държавното шосе и една чешма, под названието “Ак балдър чешмеси”. В същото списание “Родина”, год. IV, кн.5, от май 1902 година, е отпечатана статията “Градът Харманли”, от същия автор – Милковски. Наред с другите данни се дава и описание на старината, наречена от автора “антична” чешма Ак балдър. Дялко Милковски съобщава, че в надписа на самата чешма  и изписана 993 година от арабското летоброене. (1585 година по нашето леточислене) т.е. същата година, когато е построен едносводестият каменен мост на река “Олу дере”.

Същата чешма е отбелязана и в спомените на Никола Зидаров от 1910 година г. като “Беяз балдър къс чешмеси” и е опасана в осем поредни статии, отпечатани във вестник “Утринна поща” от 1930 година, издаван в гр. Хасково.

Извлеченията от горните два статии, ведно с цитираната бележка на П.Р. лавейков доказват, че на 4 км. източно от гр. Харманли  имало прочута  чешма, наречена “Ак балдър (Изворът на Белоногата). Тя е била построена в 1585 година и е съществувала до последните десетилетия на XIX век.

За изясняване на въпроса коя е Герганина чешма заслужава да се отбележи и още един факт: в австрийските и руските топографски карти на българските зем, които са издадени много по-рано преди освобождението ни от турско иго, е отбелязан само един водоизточник, отстоящ на около 4 км източно от Харманли а стария път за Ибибча (Любимец). Сам по себе си този факт доказва, че през XIX век., в близката околност на град Харманли е бил известен само един водоизточник в упоменатия по-горе район, на стария път за Цариград. Той тогава е бил значим и прочут, та дори и картосъставителите – чужденци са счели за необходимо да го отбележат в картите. Значението на този факт се подсилва от обстоятелството, че друг водоизточник в този район не е отбелязан.

За да се провери достоверността на този факт,  през 1958 година бяха направени археологически проучвания на мястото, където е посочено от картите водоизточник. Открит бе солиден старинен каптаж, изграден от големи каменни блокова, споени с розов хоросан. Каменните блокове на каптажа и камъкът от който е иззидан старинния мост на р. Олу дере край Харманли, са от един и същ произход. Очевидно е, че никой не би строил такъв солиден каптаж, ако водата в не го не подхранва някой голям и важен водоизточник, разположен в съседство на каптажа.

И действително, както това е отбелязано в писани спомени и в сведенията на стари хора от гр. Харманли, разпитани от комисията за проучване на Герганина чешма, отколошната чешма, на около 4 км от гр. Харманли е било великолепна архитектурна постройка с 12 корита, три чучура (един от които е запазен и до днес) надписи на три големи мраморни плочи. До чешмата е имало беседка, с оловен покрив и други удобства за пътниците.

В следващия брой: Какви са доводите, с които се смята, че изворът е край сегашното село Бисер, което до 1906 година се е наричало Инджели.

529020cookie-checkГерганина чешма, как бе открита и как се доказа автентичността й?
Иван Атанасов
От Иван Атанасов април 24, 2020 08:40
Напиши коментар

1 Коментар

  1. Здрасти април 28, 16:20

    Извинете ме, но аз съм от гр. Харманли. Роден съм 1979г и искам да показвам тази чешма на детето си. Така както на мен са ми я показвали родителите ми. Гордея се с родния си град. И в тази връзка, бихте ли написали дали и кога гордостта на Харманли ще бъде възобновена?

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.