През 1960 година Герганина чешма става паметник с национално значение

Акценти

Вестник „НОВИНИ“, брой 43/401 от 29 октомври – 4 ноември 2010 г.
Материалите са предоставени от дъщерята на Златан Петров - Ганка Златанова и се публикуват за първи път.

Свързани публикации

В първата част е описано с факти, съществуването на голяма чешма, на около 4 км от Харманли и е било великолепна архитектурна постройка с 12 корита, три чучура (един от които е запазен и до днес) и надписи на три големи мраморни плочи. До чешмата е имало беседка с оловен покрив и други удобства за пътниците.

Мнозина считаха доскоро, че Герганина чешма е чешмата до жп спирката на с. Бисер. Това схващане се е разпространило негласно поради няколко причини. През 1906 година с. Инджели е преименувано в село Бисер. В началото на ХХ век „Ак балдър чешмеси“. Вече не е съществувала в първоначалния си вид. След прокарване на ново държавно шосе на мястото на „Сазлъшкото кайначе” е била построена и 1925 година чешма, която съществува и до днес. При тези обстоятелства не е било никак трудно днешното село Бисер (в миналото Инджели) да се приеме за старинното с. Бисерча, споменато в поемата „Изворът на Белоногата, а чешмата край селото – Герганина чешма.

Трябва да е отбележи и обстоятелството, че всички, които отъждествяват днешното село Бисер, със старинното село Бисерча, упоменато в поемата”Изворът на Белоногата”, и до днес не са обосновали твърдението си с конкретни и убедителни факти. Както вече казахме, до 1906 година с. Бисер се е именувало Инджели. Статистическите данни от 1888 година показват, че българите в това село са били 329, а турците – 331. Това обстоятелство показва, че и десет години след освобождението на с. Бисер, в него са преобладавали турците.
Несъстоятелен е доводът на някои хора, че пейзажът край село Бисел е почти тъждествен с описанието на природната картина в поемата „Изворът на Белоногата”. Както образът на Гергана, така също и пейзажът в цитираната поема е идейно поетическо творение, а не описание на нещо конкретно, дадено. Поради това неправилно е да се уеднаквява пейзажът, който е описан в поемата, с конкретната природна картина край село Бисер. Този път конкретната историческа истина не можа да се установи. Някои предполагат, че за да споменава в поемата си село Бисерча, П. Р. Славейков е превел от турски на български името на с. Ярджали (Инджели) с. Бисер. И това е неправилно, и лишено от основание, защото в началото на поемата се казва „Там било село Бисерча, в стари години отколе”. Като бял ден е ясно, че се говори за село, съществувало в миналото и от което по времето на П.Р. Славейков вече не е имало никакви следи. Напротив, днашното село Бисер, е основано в първите векове на турското робство не е прекратявало съществуването си. Променяло е само името си Ярджали (Брягово), Инджели (Тънково), Ени джели (Нов живот) и накрая – Бисер.
Ако трябва да се търсят следи от отколе изчезналото българско село, такива могат да се намерят на 300 – 400 метра от прочутата „Ак балдър чешмеси”, в местността „Юртищата”.

Съветът за опазване на паметниците на културата, като постави на сериозна преценка всички изтъкнати дотук доводи за и против местонахождението на „Ак балдър чешмеси”, реши за Герганина чешма по поемата „Изворът на Белоногата” от П. Р. Славейков да се счита „Ак балдър чешмеси”, която е на 4 км от Харманли, по пътя за Любимец. Чешмата е обявена за паметник от национално значение.

Арх. Рачо Рачев, секретар на Съветът за опазване на паметниците на културата

Доколко народния фолклор може да се доказва с исторически факти е друг въпрос, но с въпросната статия се доказва съществуването на чешма, за която Славейков е написал великата си поема. А дали Гергана е съществувала като историческа личност и дали описаното от Славейков е истина е въпрос, чийто отговор засега не е изяснен.

Край