Улица “Янко Сакъзов”

Улиците са необходими за всеки град. По тях тече живота на населението, производствените интереси, търговските нагласи, културните увлечения и мода.

Улица “Янко Сакъзов”, преди години се е наричала “Цар Борис III”. Ще се опитам да разкажа за нея.

Центъра на Харманли е в края на града, като Лондон. Пощенската сграда, новопостроените сгради на съда и халите, хан “Главан” затварят заселеното място на града. Зад тях са ниви и черничеви градини, необходими за бубарството като поминък.

Началото на улицата е къщата на Черневи, бивш зам.-министър на Просветата.

По-нагоре е къщата на зъболекаря “Багажчето”. Тогава зъбните ченето и коронки се изпращаха за изработка в Пловдив и се получаваха обратно по пощата. Зъболекаря срещнеше ли пощаджията все го питаше “няма ли за мене някои багажче?”. От тогава му остана прякора “Багажчето”.

Срещу къщата му и аперитив “Торино” на Кольо Тонев. Площадката пред заведението е наредено с маси с бели покривки, обградени с 40 тенекии зокум. Всука вечер напръсканата и охладена площадка приема гости. Идват млади офицери и стегнато и приветливо поздравяват пристигналите преди тях с чукване на токчетета и звънването на шпорите, отдават козир. Сядат около масите.

Бай Кольо предлага изстудена заарска мастика, обезателно с две вида салата.

Става весело и шумно.

Още по-весела, игрива и закачлива става улицата с присъствието на участниците в градската разходка (стъргалото).

Тя започва от халите до площад “Съединение” и обратно.

След 24 май всички учители и чиновници тръгват с бели костюми от щантунг.

Улица “Янко Сакъзов” е предпочитана за градска вечерна разходка. Офицерите от конния полк допълват приятното впечатление на разходката. Млади и красиви, с кривнали фуражки над окото. Собите дрънкат на калдъръма.

Млади момичета с нови тоалети допълват пъстротата с надеждата, че ще срещнат своя избраник.

Доброто настроение се подсилва от грамофона на бай Кольо, от който се носеха познати шлагери. На интервали от време се пускаше харесваната мелодия- “Някъде далече плаче мандолина.

Такава бе разходката и срещата с младостта и красотата на града.

На тази улица за срещи живееше и учителя по литература в прогимназията Цоков – скромен естет, изискан към себе си и другите. Зимно време по заледената река “Олу дере” се пързаляше с кънки, обучаваше други.

По-нагоре по улицата е аптеката “Димчеви” – висока представителна сграда. Първият етаж е аптека, вторият е обитаем от семейството. Скромни, работливи, миловидни и заможни хора бяха Райна и Тодор Димчеви. Те бяха и щедри дарители, чието има бе създаден фонд при Гимназията, капиталите на които възлизат на 92 613 лв. (през 1944г.).

Целта на фондация Тодор и Райна Димчеви е от лихвите да се издържа беден ученик. В учебните стаи на семейството доскоро бяха портретите на семейството дарители.

До аптеката е жилището на зъболекаря цариградски, от другата страна на улицата живее д-р Страхинов. По-нагоре вдясно е къщата на д-р Стаматов.

От тук започва площад “Съединение”, където бе сградата на старата община. Желязната врата на двора бе образец на майсторите железари.

Сградата бе продадена, изчезна и вратата.

На южната страна на общинската сграда има вградена плоча, която обозначаваше, че града се намира на 89,085 метра надморска височина.

С всичко това ще се запомни улицата на града.

Други разкази от този автор:

Пътят на свещеника, На развиделяване, Петимата заточеника, Легенда за старата чаршия, Празникът, Жаждата за съвършенство създава красотата,  Скъпият гостенин, Българското утро, Легенда за двамата закрилника, Срещи, Преданието, Улица “Янко Сакъзов”