Представена бе първата „Антология на автори от Тополовград“ 0
Представена бе първата „Антология на автори от Тополовград“
Представена бе първата „Антология на автори от Тополовград“
Полковник Лазар Траев Новаков е роден на 19 юли 1942 г. в Тополовград. Завършил е ВНВУ „Васил Левски” в град Велико Търново
ТОПОЛОВГРАД | Тодор Николов Сред вестниците в пощенската кутия открих старателно нарисувана покана, в която с детски почерк беше написано: „Каним ви да присъствате на тържеството, което ще се състои в сряда от 17:00 часа на улица „Паисий”. Не беше
Харманли | Павел Атанасов Помня два панаира в града. Единият на 2-ри май (летният Атанасовден), другият – Карабаа – в средата на месец октомври. Детското ми любопитство ме водеше от единия край на града до другия, за да съм на
разказ | Тодор Николов Цял ден вятърът свири в прозорците, а снежинките се блъскат лудо в стъклата и умират. Като нощните пеперуди, които кръжат около уличните лампи и изгарят, когато се докоснат до тях. Само че снежинките не изгарят, а
Ксения Кнорре Дмитриева | превод: презвитера Жанета Дилкова – Дановска Марина Битянова е директор на Център за психологическо подпомагане на образованието «Точка пси», доктор по психология. – Марина Ростиславовна, наистина ли днешните деца са други или ние, възрастните си намерихме
Симеоновград | Васил Станев Като завърших гимназия, се появиха две неизвестности в живота ми – казарма или академия. За да вляза в академията, се иска много труд и усърдие, и най-вече талант. Учителят ми по рисуване, другарят Димитров, многократно ме
ТОПОЛОВГРАД | Иван Кукучев „Прошката е божественото в човека, тя дава огромна сила за духовен растеж.” Сергей Прокофиев В нашия малък град живеят хора родолюбци, които не са безразлични към историята му, и които искрено желаят родолюбието да се предава
„Собствеността покварява” – Платон „С пари можеш да си купиш книга, но не и знания” /китайска пословица/ На много хора от Тополовград – няколко поколения, част от живота им е свързан с предприятията от някогашната вече „Промишлена зона”. Сигурно много
Симеоновград | Васил Станев | Пристигнах си. Баща ми и майка ми ме чакаха. – Най-после – възкликна майка и тежка въздишка се изтръгна от майчините гърди, а очите й бяха пълни със сълзи. – На мама хубавото момче. Колко