Преди и след Сан Стефано – 2 част

Акценти

• Вестник Сакарнюз, брой 9/40, 3 февруари – 9 март 2017

Свързани публикации

• „МИГ – Любимец – Ивайловград” обявява прием на проектни предложения по процедура за подбор с код в ИСУН 2020  0 12.май
• Близо 2 000 пехливани участваха в мазните борби в Одрин 0 27.юли
• Започна дългоочакваният ремонт на Гърбавия мост в Харманли 1 04.май

Продължава от миналия брой

На 27.02.1870 г. Султан Абдул Азис издава ферман за учредяването на Българска екзархия и дава право на българите за вътрешна автономия. Русия отказва да я признае, тъй като стратегията й за завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите е несъвместима със съществуването на България като държава.

На 08.07.1876 г. Руснаците и Австро-Унгария подписват в Райхщат “съвършено секретна” спогодба, според която в резултат на победата на Сърбия и Черна гора “Настъпи пълен разгром на Отоманската империя в Европа, България и Румелия биха могли да образуват независими княжества в своите естествени граници. От 23.12.1876 г. до 20.01.1877 г. се провежда Цариградска конференция, в добавка под буква С – България – Проект за органически правилник “ чл.1. Ще бъде образувано от долу посочените територии и съгласно с приложената тук карта, два вилаета /провинции, области/, които ще бъдат управлявани според по-долу изложените подробни форми.

Източен Вилает, който ще има за главен град Търново,

ще бъде съставен от санджаците: Русенски, Търновски, Тулчански, Врачански, Сливенски, Пловдивски, /без Султан ери и Ахъ Челеби/ и от казите: Кърклисенска, Мустафапашовска и Казъл-Агачка.
Западния вилает, който ще има за главен град София ще бъде съставен от санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, /без двете южни кази/ една част от Серския санджак/трите северни кази/ и от казите Струмица, Тиквеш, Велес и Костур.

Тези вилаети ще бъдат автономни, със свой административни, съдебни органи

със собствени общи събрания, бюджет и пр. Ще има своя милиция и жандармерия. Конференцията не е приключила когато на 15.01.1877 г. Русия и Австро-Унгария подписват в Будапеща конвенция /пак тайна/, според която Русия получава свобода на действие в България и Румъния, а Австро-Унгария в Босна и Херцеговина. Уточнено е също, че в случай на териториални изменения или разпадане на Отоманската империя изключва се образуването на голяма сплотена славянска или друга държава: напротив, България, Албания и останалата Румелия биха могли да останат независими държави.
С тази тайна конвенция между Русия и Австро – Унгария балканите са разделени. Войната е неизбежна. Русия няма да позволи на великите сили да се образуват източна и западна Българии. В протокол, подписан от Русия, Германия, Австро – Унгария, Франция, Великобритания и Италия, сключен в Лондон на 31.03.1877 г., се дава последен шанс на Турция да изпълни условията по цариградската конференция.
На 04.04.1877 г. на Нелидов е изпратена за връчване нота до турското правителство за скъсване на дипломатическите отношения. Срокът за връчване е 11.04.1877 г. и е задължителен. 1877 г. 12.04. руският император от Кишинев, пред готовата да действа армия, обявява война на Отоманската империя, с обещание за благосклонен неутралитет и дори помощ от страна на Германия.
1878 г. 03.03. Русия и Отоманската империя сключват Предварителния Санстефански договор, в противоречие на решенията на великите сили на цариградската конференция. В този договор в чл.6 е записано “България ще бъде автономно, подвласно княжество, с народно християнско правителство и народна милиция. Границите на Българската екзархия са потвърдени /не окончателно/, но без северна Добруджа, Нишко и Поморавието.

На българите е наложена руска окупация за две години,

но договорът не съдържа никакво задължение за изтеглянето на руските войски от България. Освен това руската окупационна администрация е свободна от международен контрол.
Руснаците се държат в България като окупатори. Произволът е толкова страшен, че по признанията на руски дипломат, българското население “предпочита турското владичество пред могъщото покровителство на Царя Освободител”. В кореспонденцията между централното руско правителство и администрацията в България се говори единствено за Балканска област, но не и за Българско княжество. 1878 г. на 30.05. Русия и

Великобритания сключват споразумение, което разкъсва България на пет части:

Княжество България, между Дунав и Балкана, Източна Румелия – като автономна провинция в Турция, Македония, под пряка османска власт, Нишко и Поморавието, които минават към Сърбия и Северна Добруджа, която се анексира от Русия, за да бъде предадена на Румъния.
На 13.07.1878 г. Русия, Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Франция и Италия сключват Берлинския договор, който потвърждава границите начертани от предварителното Руско- Британско споразумение. В чл.1 пише: ”България се въздига в самостоятелно, трибунарно княжество под суверенитета на Н. В. Султана. То ще има едно християнско правителство и една народна войска…” Българският княз ще се избере свободно от народа. България ще има народно събрание и Органически устав. Всеки ще изповядва каквато си желае вяра. В чл.13 пише: ”На юг от Балкана се образува една провинция под име Източна Румелия, която остава под прямата политическа власт на султана, но с административна автономия. Тя ще има един генерал – губернатор християнин…” Вътрешният порядък на Източна Румелия ще се поддържа от една туземна жандармерия, която ще се подпомага от една местна милиция.

Договорът намалява срока на руската окупация от 2 години на 9 месеца.

Същият налага от самото начало международен контрол на руската окупационна администрация и изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България и Източна Румелия в рамките на три месеца след изтичането на деветмесечния окупационен период.

На 10.02.1879 г. руската окупационна администрация в България свиква в Търново Учредително събрание, с което предава в ръцете на българите върховната власт. Въпреки това войската на Княжество България остава изцяло под командването на руски офицери. Военния министър е руски генерал.
На 18.06.1881 г. в Берлин е сключен таен договор между Русия, Германия и Австро-Унгария известен като “Договор на съюза на тримата императори”. Към него има и таен портокал, в който пише: ”…Декларацията, която подписаха австро-унгарския и руския пълномощник на Берлинския конгрес на 13.07.1878 г. остава в сила.
3. Източна Румелия:
Трите държави единодушно признават, че възможността за окупиране на Източна Румелия или на Балкана би била пълна с опасности за общия мир.

В случай на необходимост те ще положат усилия да отклонят Портата от подобна крачка, при което от само себе си се разбира, че и България и Източна Румелия ще бъдат длъжни от своя страна да се въздържат от предизвикателства спрямо Портата…
4. България:
Трите държави няма да се противопоставят на възможно съединение на България с Източна Румелия в пределите на териториалните граници, посочени в Берлинския договор…”
Пътят на България вече е ясен.

Това е истината за нашето освобождение. Тези материали са събрани от документи публикувани в книгите: “Дипломатическа история на освобождението на България” от Симеон Радев, “Течна дружба” от Иво Инджев и други.

край