Преди и след Сан Стефано – Част – 1

Акценти

• Вестник Сакарнюз, брой8/39, 24 февруари – 2 март 2017

Свързани публикации

• Валежите започнаха, от БАН прогнозират, че ще са обилни 0 06.мар.
• Възрастни и лица с увреждания ще се възползват от нова услуга 1 28.юни
• Ученици почетоха Левски с Лъвски скок 0 24.фев.

Това е автентична библиографска информация от дипломатически документи, хвърлящи светлина по въпроса за освобождението на България от османско владичество. Написаното тук е най-ярко доказателство за случилите се задкулисни и явни дипломатически ходове на великите сили, свързани с нашето освобождение. Да започнем от някъде:

1686 г. – Руският цар Петър I се присъединява към “Свещената лига”

и така за пръв път участва във война против Турция.
1725 г. – Умира цар Петър I и бъдещите наследници на трона на Русия, се провъзгласят за закрилници на православните християни в Отоманската империя, да завоюват Полско-литовското кралство, Турция с Цариград, и по-късно Индия.
1769 г.- Екатерина II, руска императрица с манифест “пославянчва” набързо румънци, албанци и българи, които според нея са дошли от Русия и нямали друго бъдеще, освен да признаят ръководството но Русия.
1774 г. – По силата на мирния договор, сключен на бойното поле при село Кючук Кайнарджа, между Русия и Отоманската империя, Кримския хаганат, който дотогава е васал на Отоманската империя, става напълно независима държава. В чл. 3 от договора пише:”… всички татарски нации на Крим, на Буджака, на Кубан, Иедистан, на Джанбуилук, на Иедишкул, без каквито и да било изключения ще бъдат респективно, от двете империи признати свободни и изцяло независими от всяка чужда сила и ще се поставят под непосредствената власт на своя собствен хан от племето на Чингис Хана, избран и настанен по съгласието и единодушното одобрение на татарските племена, който ще ги управлява според техните закони и техните стари обичаи…” . А в чл. 7 е записано: ”Високата порта обещава постоянно покровителство на християнската вяра и на нейните църкви. Тя позволява на министъра на Руския императорски двор да прави във всеки случай представления пред Портата, както в полза на църквата, …” в чл.16 на същия договор е записано:” Руската империя връща на Високата порта цяла Бесарабия с градовете Акерман, Килия и Измаил и другите градове и села, с всичко което принадлежи към тях или зависи от тях, както и крепостта Бендер: Тя възстановява на Високата порта двете княжества Влашко и Молдова, с всичко което принадлежи към тях…”. Чл.17. Руската империя връща на Високата порта островите на Архипелага… и Високата порта обещава: 1…,2. че християнската религия не ще бъде излагана дори на най-малко преследване…”

1779 г. – Русия унищожава Кримския хаганат и присъединява територията му към Русия.

През 1783 г. – руски войски навлизат в Грузия. Императрица Екатерина II признава грузинския владетел за независим цар.
1801 г. – Русия присъединява Грузия към Руската империя..
1810 г. – При поредната Руско-Турска война дядото на княз Стефан Богориди – Софроний Врачански, се споразумява с руското командване за създаването на специална “Българска земска войска”, която да се бие на страната на русите, като русите се задължават да се въздържат от всякакъв произвол срещу българското население.
На 16 май 1812 г. в Букурещ е подписан мирен договор между Русия и Турция според който Високата порта “…ще действа милостива и великодушно към сърбите… Високата порта дава на сърбите пълна амнистия…” 1828 – 1829 г.
В нова война против Отоманската империя руснаците проникват на юг от Балкана и започват да изселват масово българи в Южна Русия, като съчетават насилието с освобождаването от данъци.
Със сключения на 2 септември 1829 г. мирен договор между Русия и Турция чл.2 гласи: Русия връща на Високата порта “…Княжество Молдова, Кнажество Влахия, Крайовския Банат без каквито и да е изключения, БЪЛГАРИЯ и областта Добруджа от Дунава до морето, със Силистра, Хърсово, Мачин, Исакча, Тулча, Бабадаг, Базарджик, Варна, Провадия и всички други градове, паланки и села, които тя включва: цялото протежение на Балкана от Емине Бурун до Котел и цялата област от Балкана до морето със Сливен, Ямбол, Айтос, Карнобат, Месембрия, Ахело, Бургаз, Созопол, Къркклисе, града Одрин, Люлебургаз,, най-после всички градове, села и паланки и изобщо всечки места които руските войски са окупирали в Румелия…”

Гърция става свободна държава. Молдова, Влашко и Сърбия стават автономни княжества.

Малко известен факт е сключването между “освободителя” Русия и поробителя Отоманска империя на Ункярискелесийския договор от 1833 г. Чрез него руският император Николай I, воювал през 1828 – 1829 г. с Отоманската империя, вместо да я унищожи, окончателно става гарант за нейната териториална цялост и издейства от султана затваряне на Проливите за чужди кораби. Този император Николай I в същата тази 1833 г. помага на Сърбия да заграби Тимошко – първия грабеж на български земи, в които по това време по оценките на такъв голям учен като Стефан Веркович живеят поне 200 000 българи.

Така със съдействие на Русия тези български земи ще бъдат “освобождавани” от българи,

подложени на жестока сръбска асимилация.
1861 г. – По повод продължаващото масово изселване на българи в Южна Русия, Георги Раковски издава брошурата “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”.
1864 г. – Руските власти изселват 100 000 татари и черкези , които се настаняват в българските земи. Те изпаднали в отчайваща мизерия, създават невъзможни условия за живот на християнското население и стават допълнителен стимул за преселване на българи в Бесарабия и Крим.

продължава в следващия брой