На първи март празнуват самодейците

Всяка година с първия ден на март, когато се закичваме с червено-бели мартеници, идва и Денят на любителското художествено творчество. Единствен по рода си в целия свят, този празник преди години зарадва самодейците, защото е едно признание на всеотдайността им към изкуството, към техния принос в духовния живот. За съжаление през последните години празникът си минава тихомълком, а самодейците си спомнят някогашното му празнуване.
Тази година този ден идва отново пролетен и свеж като накитите и усмивките на наградените в големите фолклорни събития от регионални, национални и международни събори, като бликналите от сърцата напеви на прочутите радовчански и сремски певици, като пищните еникььойски носии на княжевските самодейки, като мощната песен на тополовградските гласовити авролевци, като веселите усмивки на театралните ни таланти, като игривите стъпки на танцьорите.
Успехите в духовната сфера не могат да се измерват с традиционните мерки. Цифровите показатели едва ли биха могли да дадат точна представа за ефективността от един сложен естетико-възпитателен процес на любителите творци, които посвещават свободното си време на любимото изкуство, за да доставят духовна наслада на другите.
Празникът ще отмине пак с тихи стъпки, но за самодейците, превърнали в свое верую самодейността, отново ще върне спомени, ще припомни концертни програми, сценарии и сценични изяви, картини и стихове, песни и мелодии, танци и едни много мили приятелства, родили се благодарение на магията на изкуството. Ще се чертаят бъдещи планове с едно ново мислене, характерно за новото време. Ще остане благодарността за раздадените души и сърца, за жаждата да творят и да раздават красота.
Честит празник, мили приятели!