Какво е два пъти за бъдеш бежанец за 10 години?

Иван Атанасов
От Иван Атанасов юли 17, 2019 18:10

Какво е два пъти за бъдеш бежанец за 10 години?

От книгата „Незаличима диря“, с автор доц. Тонка Василева

Първа част: „Какво е два пъти да бъдеш бежанец за 10 години“

Втора част: „Българите в Мала Азия позят самобитността си“

Трета част: „Въпросът с обезщетенията за отнетите насилствено имоти все още е актуален“

В 160 страници с текст и снимки авторът в 9 глави описва миграцията на българско население от Западна и Мала Азия. Книгата е разделена на 9 глави.

В първата е отбелязано, че най-ранните сведения за това са от 530 година, когато отряд пра-български войници е разбит някъде из земите на Тракия от гепидът Мундо (началник на войската в област Илирик). Пленниците и техният предводител са били отведени в Цариград, показани на хиподрума по време на триумфа, след това изпратени в Армения и Лазика (Колхида).
Когато България е била в рамките на Византия, също има движение на хора в тази посока. Тогава това е ставало предимно по черноморския път.
По-късно, след като османците завладели нашите земи, една част от българите били насилствено изселени като роби, пленници или компактно население. Сред тях е и Иван Страцимир, пленен от завоевателя на България султан Баязид. Българският цар е завършил живота си в околностите на град Бурса. Този султан е издал заповед „Всички търновци, забележителни по произхождение и красота, да бъдат изселени в Мала Азия“.
По време на османското владичество чрез „кръвния данък“ като еничари са отвеждали най-добрите български момчета. От всички покорени държави България е била предпочитана. За притежаваните от тях фанатична преданост към исляма и лични качества, някои били издигани на високи постове. Един от тях бил Хафъз Ахмед паша от Пловдив, а Ахмед Векип паша бил първият председател на първия турски парламент, а по-късно и министър на просветата.
По-късно в Диарбекир са заселвани осъдени бунтовници от България.
По това време положението по нашите земи било несигурно и хората търсели нови места за живот, по-спокойни. Изселвания в тази част на съвременна Турция има от Свиленградско, Ивайловградско, Хасковско, Чирпанско, Старозагорско, от Охридско, Костурско.
Имало е и такива, които доброволно са идвали по тези зими заради необятния пазар на Османската империя. Това са гурбетчии, занаятчии, търговци. Тогава е процъфтявало занаятчийството в Калофер, Копривщица, Клисура, Габрово и други възрожденски градове, които продавали стоките си в анадолските пазари.
Те били пръснати около Бурса, Бандърма, Измир, Измит, Лапески, Чанаккале, Енишехир, Афион, Едремит и други градове.

Във втора глава се описва трайното присъствие на българите
в периода XVII – IX век.

Най-много информация за това дават съвременниците на събитията – Васил Кънчов, Лука Доросиев, Тодор Доросиев, проф. Любомир Милетич.
Първите семейства тръгнали от Юбрюерен (Горноселци), Дервендере (Камилски дол), Ортакьой (Ивайловград). Те се заселили в село Киллик, до Маняското езеро, но след това чули за известната местност Коджа бунар, край която имало голям извор. Заселили се там и плащали данък на Якуб бей. Това село станало най-голямото, от 400 къщи и 2 000 жители. Превърнало се в естествен център, от който след това се нароили селата Еникьой или Казълджилар, Суют, Киллик, Тьойбелен, Баля – Кубаш, Юрен, Читак.
Други села с българи били Аладжа баир, Мандър. Жителите на това село притежавали владала (тапии) – документи за собственост за около 20 000 дьонюма (1 дьонюм е равен на 916 кв. м.) земя.
Друго будно село е Гьобел, с преселници от Хасковско и Чирпанско.
Селата Мандър и Гьобел съседствали с крадливи черкези, от които страдали.
Други села са: Ташкисе, Хаджи Паункьой, Къз -Дервент.
На азиатския бряг на Мраморно море, на териториите на днешния вилает Чанаккале е имало колония от селата Урумча (Дерменалан, Дермендере), Чаталтепе (Чатал таш, Кьоклю су), Ново село (Чифлика), Маната, Стенгелкьой, Смавла и Байрямич, Трама, Мата.
Във всички села и имало християнски църкви със свещеник, а в някои и българска училища.

Трета глава е за поминък, бит, култура, език, просвета, духовност и ценности.

Българите по тези земи се занимавали със земеделие и скотовъдство, а някои от тях произвеждали дървени въглища.

Снимка: Личен архив доц. Т. Василева

продължава

Иван Атанасов
От Иван Атанасов юли 17, 2019 18:10
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.