Въпросът с обезщетенията за отнетите насилствено имоти все още е актуален

Иван Атанасов
От Иван Атанасов юли 29, 2019 20:00

Въпросът с обезщетенията за отнетите насилствено имоти все още е актуален

Първа част: „Какво е два пъти да бъдеш бежанец за 10 години“

Втора част: „Българите в Мала Азия позят самобитността си“

Трета част: „Въпросът с обезщетенията за отнетите насилствено имоти все още е актуален“

Глава VI – Бежански неволи

В един документ е записано, че 6 250 човека са акостирали на Дедеагач, но има и други, преминали нелегално през граница. Българите очаквали спокойствие, но то отстъпило място на неочаквана страшна действителност и борба за физическо оцеляване. Те били настанени в селата на Дедеагачка, Софлийска, Ивайловградска и Свиленградска околии.
Там заварили последиците от кървавата за българското население 1913 година, в резултат на турските жестокости. В църквите имало заклани деца, в кладенците трупове. На някои места от чешмите течала кървава вода.
В настанените къщи живеели по няколко семейства без елементарни хигиенни условия. Разразила се епидемия, която отнела живота на много хора.
Не такава била съдбата на заселелите се в Западна Тракия. Те останали там от 1914 до 1925 година. Били трудолюбиви и успели да стъпят на краката си.
През това време войски на държавите победителки от Антантата окупирали Западна Тракия, в който била учредена Междусъюзническа Тракия. За управител бил френският генерал Шарл Шапи.
С Ньойския договор от 27 ноември 1919 година, под натиска на Англия Западна Тракия била отнета от България и дадена на Гърция, въпреки че преобладаващото население е българско. През 1920 г. българските войски се изтеглили и тогава гърците започнали да асимилират българите насила. Започнали репресии срещу тях, били заточавани и интернирани на островите Крит, Лесбос, Хиос. Има списъци съ сстотици починали от глад и болести, публикувани от А. Разбойников.
Без подкрепа от никого, разорени докрай и убити духом, западнотракийските българи виждали спасение единствено в България. В тази бежанска колония се влели и българите от Мала Азия, настанени в Западна Тракия през 1914 година.
Така те за втори път станали бежанци и поели към България.
Това, което не успели с репресии, гръцките власти постигнали с Конвенцията за доброволно изселване а малцинствата, сключена в Ньой. България и Гърция трябвало да улеснят доброволното изселване на своите малцинства. На 9 декември 1927 г. била подписана спогодбата Моллов – Кафандарис за ликвидиране на изоставените от западнотракийски българи имоти при „доброволното“ им изселване. Тази спогодба не касае малоазийските българи, тъй като те били бежанци от Западна Тракия, не притежавали недвижими имоти и не получили обещетения.

Седма глава е посветена на имуществения спор

между България и Турция. Турското правителство отрича да има бежанци, а изселници, нещо, което не може да докаже.
През 2001 година за пръв път премиера Иван Костов дава заявява, че българската държава трябва да предяви иск за имотите на българите през 1912 година. През 2008 година този въпрос е отнесен в Европейския парламент.
През 2014 година е открит документ, който сочи, че имуществото на българите по тези земи по това време е било оценено на над 130 000 000 златни лева, а на тези от Беломорска Тракия – на около 10 000 000.
Но все пак преди 7 – 8 години Турция е поискала да знае за какви пари имат претенции българите.
След втората си мигрантска вълна, бежанците идват в България, където им дават по около 36 декара земя, съща, каруца. Те вече не се притеснявали за живота си.
Снимка: Личен архив доц. Тонка Василева

Иван Атанасов
От Иван Атанасов юли 29, 2019 20:00
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.