Легенда за старата чаршия

Михаил Тошев
От Михаил Тошев септември 12, 2015 08:13

Акценти

  • Тежки коли със стока тръгваха нагоре, на Филибе, а други се връщаха надолу за Истанбул
  • Прочу се за късо време Атанас Челеби и стана първият човек в чаршията.

Откакто по волята на Сиваюш паша се доизгради кервансарая със 60 одаи, построи се мостът на Олу дере, джамията и банята, заговори се и за Алмалий.

Построеният мост отприщи пътя за търговците. Тежки коли със стока тръгваха нагоре, на Филибе, а други се връщаха надолу за Истанбул. Керван сараят на два пъти от Едирне привличаше пътниците за нощуване, които призори тръгваха от тука, за да пристигнат след пладне в Узунджово. Така беше от Тодоровден до Архангеловден. И не, че след това нямаше, но бяха по-малко.

Пръв от близката махала слезе Тодор налбантина. Отвори той дюкян до кервансарая и работата му потръгна. Георги Белият отвори кафене в двора на кервансарая , след него и Трифон Горненеца. З късо време много напуснаха селото и слязоха долу. Дойдохи и отвориха дюкяни хора от различни вери и далечни краища. Само за една година, около долния кат на кервансарая се наредиха като мъниста дюкяните на търговците. Засия дворът от пъстроцветна стока, закипя от купувачи и търговци.

В дюкяна на Караколю висяха всякакви видове папуци. До него евреин продаваше цветни коприни и меки кадифета. В дюкяна на арменеца бяха наредени ками, пищови и ятагани, с дръжки от бяла слонова кост и от тъмно абаносово дърво. Редом до него беше и дюкянът за черни бозави аби и козяци, за меки хазарски кожуси и тежки кюркове. Срещу тях се продаваха астараганени гугли, алени и морави фесове и чалми с тежка бяла коприна. Ав дюкяна на Хаджията-кехлебарени броеници, ситни гердани от синци и колани от сребълни плочки с вдълбани по тях цветя иклонки.. Тук беше и дюкяна за кожи и дюкяна, от който можеше да се купи от къна до небет – шекер и от зехтин до ориз.

Терзии имаше и от двете страни. Единият шиеше потури, аби и елеци с много гайтан, а другият ихтибарлии салтамарки от тъмно сукно, изпъстрени със сърма и коприна.

И всичко това беше чаршията.

Рано сутринта с отварянето на даяците на вратите на кервансарая, отваряха се кепенците и вратите на дюкяните и тая стока се изнасяше навън, навързана па врати и прозорци. Дворът се заливаше от купувачи, предлаганата стока сама се продаваше и удвояваше.

Тези, които тръгваха за Анадола от тука се окупуваха, тези, които се връщаха от там, от тука грабеха и пълнеха колите си. И целият този народ истока се превръщаше в един поток от гъмжило, красота и прелест.

Продавачите бяха от различни вери и от различни краища, но общите интереси в търговията ги сдружаваше и те живееха в сговор и благонравие. Иможе би нищо нямаше да го помрачи, ако не беше дошъл Атанас Челеби. Отвори той дюкян и започна да продава кондури, но по-хубави и по-чудни от тези, каквито до сега се виждаха.. Шарени пантофки, плитки и меки, писани чехли, по-хубави от леписканскитеи по-нагиздени от персийските.

Прочу се за късо време Атанас Челеби и стана първият човек в чаршията. Идваха при него чорбаджии и аги, носеха му мярка и си заръчаха кундури., каквито никой друг до сега не правеше и не продаваше. Разчу се славата му надалече. Валията на Едирне дойде да го види и да си поръча, каквото има да поръча.

Заглъхна алъш-веришът на Караколю. Разсърди му се той, разсърдиха му се покрай него и другите търговци. Събраха се по-старите ед9ин ден и отидоха при него да го посъветват, че не е било в никоя чаршия, дюкян да се отваря, където се продава една и съща стока, да се подмамват и привличат купувачите на другите.

Така му говореха те и го одумваха да се махне от тука, и без това е от скоро дошъл. Но Атанас Челеби не искаше да чуе за това и само с една-едничка дума ги пропъди от себе си.

Беше висок и строен, с буйна черна коса и тънки мустаци, с черни бадемови очи под счупени вежди. Беше млад, ала твърде богат и ходеше като велможа. И макар сутрин да идваше по-късно от другите, пред дюкяна му купувачите вече го чакаха.

Още повече Караколю се озлоби към него, когато дочу слуховете, че е задирял Богородица – единствената му омъжена дъщеря.

Тя беше много хубава, с руса коса на две тежки плитки отзад. Стъпваше леко с шарените си чехлички по калдъръма, а снагата й се виеше като тръстика. Всеки ден по обед тя отиваше при баща си да му носи ядене. Далеко беше селото от чаршията, а и старият не искаше да затваря дюкяна си, за да не изгуби мющериите си, които всеки ден намаляваха.

Видя я Атанас Челеби, хареса я, замери я с поглед. Хареса го и тя, че хубаво и лошо, все за него се говореше.

От сутрин до вечер чаршията в двора на кервансарая беше като разбуден пчелен кошер. Сред тази тълпа от народ преминаваше и Богородица край неговия дюкян, забързана и плаха. Намираше повод и той да излезе и я погледа. И колкото повече я виждаше, толкова повече я пожелаваше.

Всичко това оскърби българите от чаршията. Един ден те го посъветваха, че не е хубаво да се задиря задомена жена, ако и тя самата да му отвръща със същото.

Присмя се Атанас Челеби на думите им, обиди ги и ги разсърди. Не мина много време от тогава и в една тъмна нощ някой беше стрелял по него, но види се не беше го улучил. А от както научи , че вечер край къщата на Богородица обикалял вакъфоуправителят Али Нури, той стана по-дързък в приказки и помисли, но по-затворен в себе си.

Въпреки спречкванията и случилото се напоследък, животът в чаршията си кипеше все така препълнен от стока, търговци и купувачи. Но заедно с това кипеше злобата и завистта към Атанас Челеби.

По Димитровден, когато Караколю вдигна сватба на сина си, отрано писнаха кавали и гайди. Вечерта, когато сватбата беше в разгара си, чаршията в кервансарая гореше от всички страни и осветяваше отдалеченото село. А някъде по-нагоре, с затъкнати пищови на кръста и с два бели коня, Атанас Челеби потегли на път с Богородица.

Насъбралите се не можаха да угасят пожара. Гореше чаршията, изгаряше надеждата, мъката и злобата. До сутринта всичко се превърна в пепел. Само останаха голите, обгорени и опушени стени.

Късно след обед, подкупеният циганин, който беше подпалил дюкяните, го бесиха за върбите край моста.

Разбягаха се търговците, пропъдени от суеверен страх. Кервансарая беше поправен, но никой по-късно не отбори дюкян в него.

Дълги години след това се носеше мълвата за Богородица и Атанас Челеби. Салджиите, които ходеха до Едирне, разказваха, че са водели един, който му приличал, но този бил с леко прошарена малка брада. Керванджиите, които слизаха до морето, разправяха, че в Солун се припознали на Богородица, но била по-друго облечена: с копринена рокля на тежки дипли и атлазено чохено контошче. Разказваха всички различно, но никой с точност не можеше да каже дали те са били.

След опожаряването на чаршията, кервансараят пак заработи и пак минаваха пътници от тука, но по-малко бяха тези, които се отбиваха да пренощуват. Заглъхна с това и славата на миналото. Само легендата остана да разказва каква е била някога старата харманлийска чаршия.

Други разкази от този автор:

Пътят на свещеника, На развиделяване, Петимата заточеника, Легенда за старата чаршия, Празникът, Жаждата за съвършенство създава красотатаСкъпият гостенин, Българското утро, Легенда за двамата закрилника, Срещи, Преданието, Улица „Янко Сакъзов“

 

Михаил Тошев
От Михаил Тошев септември 12, 2015 08:13
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031