Българското утро

Михаил Тошев
От Михаил Тошев септември 12, 2015 08:01

Акценти

  • Сутринта беше слънчева, топла и тиха
  • Гласът на черковната камбана призоваваше за молитва.

Тази сутрин хаджията си пиеше кафето при Кривия Ибрям и говореше на близките до него.

– Не е хубаво това, което става в школото. Новият даскал учил децата на български! Я, дето съм ходил на Света гора, минавал съм по много чаршии и дюкяни, не съм чувал да се говори друго освен гръцки и турски. Говорят си хората и се разбират, и пазарлъка става. Ако разберат, че си българин, не само селяма няма да ти приемат, ами ще ти се изсмеят. Даскала ще ги учи на български…, ама виновни са и другите, дето му уйдисват на акъла. Пийна шумно то кафето и нахлузи феса над окото си.

-Не е хубаво това, ама няма кой да го спре. Валията, валията се ослушва и нищо не прави. Тежка дума имаше аджията, та и другите в кафенето започнаха заедно с него да негодуват. Сапунжията беше седнал наблизо, слушаше го иго подкрепяше с кимване на глава.

Тази сутрин беше слънчева, топла и тиха. Гласът на черковната камбана призоваваше за молитва. По всички улиици празнично облечени хора се отправяха към църквата. По пътя откъм реката идваше Сапунжията с жена си, празнично нагиздена, с шаечна блуза с куршумен цвят и бяла кърпа на главата, на перо завързана. Той, обут с цифаля, препасан с широк кенарен пояс, стъпваше сербез, пюскюлът на феса му се люшкаше отстрани и гъделичкаше ухото му. Вървят бавно, искат да позакъснеят за ихтибар. Нека другите да ги почакат.

Когато влязоха в двора, видяха че църквата беше пълна. Разбраха, че са закъснели повече, отколкото трябва и влязоха тихо. Хората, смълчани очакваха попа. Службата трябваше да започне, но той се бавеше, ходеше неспокоен, търсеше нещо забравено или изгубено. Чорбаджи Лачо го подкани:

– Трябва, ама няма ми го молитвеника. Къде ли съм го дянал?

– Остави молитвеника. Ти си знаеш молитвата.

– Знам, ама не и на гръцки.Трябва да започваш, отче.

– Карай на български – подсети го Даскала.

– Ти почни богослужението на български, а колкото до владиката, ние ще се оправяме.Ами владиката? – с уплашен поглед търсеше подкрепа за оправдание.

Това окуражи попа. Някой му сложи в ръката кандилото. Той го размаха и ароматът на тамяна се смеси с прегрялата лой на свещите.

Гласът затрептя над главите на присъстващите. З а първи път се пееше молитва на български. Миряните се споглеждаха с доволни усмивки.

Когато свърши песнопението и размаха кандилото, раздуха го гласът на Сапунжията:

-Защо попът пее без молитвеник, и защо не е на гръцки?

Ти, бре – намеси се чорбаджи Лачо – ти какво се сяташ от гръцки. Размяната на думи заприлича като замерване с камъни, усещаше се нажежаване. Жените с деца побързаха да излязат. В божия храм стана задушно и тягостно. Стана спречкване. Групата на гръкоманите със Сапунжията бяха избутани на двора, където препирнята премина в сблъсък, който прерасна в сбиване. Чуваха се удари и охкания, ругатни и псувни, които продължиха прекомерно много.

Разтревожен, попът се показа на вратата с укорни думи:

– Срамота е такова чудо да става пред църквата, българи да се словат като гагаузи. Срам е за всички ви. Гласът на попа ги стресна. Виковете пресекнаха, едни се прибраха в църквата, другите без фесове излизаха от черковния двор със Сапунжията.

На другата сутрин Сапунжията посети валията и му се оплака от злосторниците на чорбаджи Лачо и даскала.

След неговото излизане, валията извика пандурина и му заръча да иде да каже на даскала да дойде. Да дойде, не да го доведе. Щом пандуринът похлопа на вратата, даскалът се сети, че гръкоманите са го изпреварили. Прие поканата и изпрати пратеника да си върви и тръгна към конака. Когато влезе, свари турчина да пуши с чибука, загледан през прозореца. Поздрави учтиво и зачака. Валията го посрещна с упрека:

– Какво сте направили вчера – кръвнина. Децата от махалата да икиндия събирали фесове и счупени бастуни. Сапунжията дойде тази сутрин да се оплаче от вчерашното сбиване, и му личеше: носът му беше надут и червен, като кочан от цвекло.

–  Ти си умен човек, даскале – как позволи това?

– Упрекът ви е правилен, но поводът за свадата започна от групата на Сапунжията. Настръхнаха и другите и вече никой не може да ги спре.

– Е, хайде – прекъсна го турчинът – за всичко се намира колай. Хитър човек си, направи така, че да настъпи рахат във вилаета. Сега отивай да си гледаш школото. И хитрата – не си търси белята.

След свадата, гъркоманите разбраха безсилието си, примириха се. Българите, начело с чорбаджи Лачо взеха връх – наложиха се.

От този ден, всяко неделно утро, свещеникът провеждаше службата в църквата на черковнославянски.

Други разкази от този автор:

Пътят на свещеника, На развиделяване, Петимата заточеника, Легенда за старата чаршия, Празникът, Жаждата за съвършенство създава красотатаСкъпият гостенин, Българското утро, Легенда за двамата закрилника, Срещи, Преданието, Улица „Янко Сакъзов“

 

Михаил Тошев
От Михаил Тошев септември 12, 2015 08:01
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

септември 2017
П В С Ч П С Н
« авг.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930