Знаците на Харманли – Трифончето

Павел Атанасов
От Павел Атанасов ноември 29, 2017 08:37

Знаците на Харманли – Трифончето

Отколешен е празникът на лозарите в Харманли – Трифон Зарезан. По–рано на 14 февруари, а сега на 1 февруари.
Единствено отчаяните любители на виното и другите гроздови дестилати останаха доволни – сега празнуват два пъти в рамките на само две седмици – единият по каноните на църквата, другият – по стародавни народни традиции. И двата са свързани с виното и курбана и с музиката.

Но не онази, свирена от майстори и от сърце; тази е друга – произведена в звукозаписните студиа, обикновено със съмнителни естетически достойнства и най– същественото – оглушително. А после главата боли, боли с ритъма и пулсациите на същата тази музика, чието основно предназначение е да насърчава либидото и страстите. И всичко потъва в нея, съпроводено от „празнични“ наздравици. Допускам, че такова празненство (без музиката)
би се понравило на персийския поет, философ и лечител Омар Хайям. И той е обожавал виното, което присъства в неговите творби – червено и уханно.
А полицаите стоят горе на пътя и пазят „тишината“ и „спокойствието“ на празнуващите.
Всеобщо веселие!
И този уединен, вглъбен в себе си хълм, който през цялата година посреща първите лъчи на изгряващото слънце, се превръща в нещо друго. И като казвам това, започвам да си мисля дали древните народи, живели по тези места, не са забелязали този хълм.
Знае се какво е било преклонението на траките и елените към лозата и виното. Те са го боготворяли, превръщали са го в култ. Организирали са тържества, т.нар. мистерии в чест на Дионисий, които са продължавали цели седмици със сюжетни игри, театрални сцени и, разбира се, вино.
Подобно на древногръцките мистерии и траките са организирали подобни тържества, наричани орфически мистерии по името на митичния тракийски певец Орфей. Негови са думите (според древните предания):

„Светът може да се покори с лира, не с меч.“

Не апелирам да се организират подобни пищни тържества, но може да се помисли в тази насока, а има и хора, мисля, с необходимият капацитет.
Напоследък се забелязва възраждане на култа към слънцето – най–висшето природно явление, което е не само вълнуващо, но и силно впечатляващо, защото предизвиква силни положителни емоции.

Някои наричат това явление хипарски протести, но не разбирам срещу какво се протестира при вида на тази грандиозна и вълнуваща гледка. Нали това правят всяка година през лятото последователите на Петър Дънов край Рилските езера.
Споделям тези разсъждения, защото край Харманли няма по–подходящо място от този хълм да се наблюдава, когато изгрява юлското слънце. Първите слънчеви лъчи вече са кацнали на Трифончето, а долу градът още си доспива своя последен сън. Има, според мене, място за размисъл. И за идеи. Не можем да пропуснем времето. То идва и отминава. Тук остават хората. Засега!

Павел Атанасов
От Павел Атанасов ноември 29, 2017 08:37
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.