За плашилата или с кое езичество се борим

Акценти

• Съвременното езичество яде листенца от цветя с иконки, запива с мълчана водичка и се маже с елейче] Съвременното езичество вярва в децата индиго, занимава се с йога и суровоядство и проповядва естествено родителство.

Свързани публикации

• Над 300 вина ще се дегустират на ІІІ Бургаски фестивал на виното 0 21.юли
• Виктор с поредната шампионска титла, този път от Москва 0 16.май
• Време за размисъл, част 1 0 28.мар.

Ирина Лукянова | превод: презвитера Жанета Дановска

Преди известно време в Русия (в България също, б.пр.) изведнъж се развихри невиждана борба с „нептунизма“. Всичко започна тихичко, с едно писъмце на един батюшка от малко градче до районната администрация: защо ни е този Нептун на празника на района, това си е чисто езичество, енориашите недоволстват. Местната преса написа, централната захапа и се вдигна шум до небесата. Най интересното е, че самият Нептун отсъстваше от празника, предварително го бяха изхвърлили от сценария и цялата тази шумотевица се оказа напразна.

Но гърненцето започна да ври и никой не пожела да спре процеса на кипене. Средствата за масово осведомяване започнаха да задават въпроси на тежката артилерия сред православните спикери. Те в един глас отговориха, че не си струва да се заиграваме с тъмни субекти. Неизвестен източник от командването на ВМФ заяви пред агенция «Интерфакс-Религия», че на военноморските празници повече няма да има никакви подозрителни „нептуновци“. Във Владивосток тридесет човека излязоха на протест в защита на традиционния Нептун, а представител на ВМФ официално опроверга заявлението за изгонването на Нептун от флотските празници. Нептуноборчеството стана новина номер едно.

Интернет бушуваше: само да посмеят да забранят и Баба Яга. Списъкът е неизчерпаем, «Одисея», «Илиада», Дяволчето Кузка, Русалката, която седи в клоните, русалката, която «откъде си ти, дете прекрасно», и Андерсеновата, и на Дисни. «Между впрочем, в руския фолклор русалките са представителки на тъмния свят, култът към тях е свързан с култа към мъртвите, той се родее с култа към зомбитата. Защо е нужна романтизацията на този свят в очите на децата?» — пише Андрей Кураев. Това означава да изхвърлим от училищната програма редица произведения на класиците на руската и световната литература. Вън Гогол с неговите съмнителни дяволи и магьосници. «Жизел» също да изчезне от афишите, само съблазни, нищо повече.

Твърдят, че всичките тези русалки, дяволи, нептуни са признак за засилването на съвременното езичество. Но самият празник на Нептун въобще не се е променил за последните няколко десетилетия. През зимата е Дядо Мраз с кожух и брада от памук заедно със Снежанка, през лятото – Нептун с моряшка фланелка и чаршаф, със залепена брада, а около него – русалки. И двамата са със съмнителен езически произход. И като че ли в последно време никой не е започнал да се отнася към Нептун по-сериозно, отколкото във времената на нашето пионерско детство или даже от времената на Крузенщерн, на чиито кораби маскиран Нептун е поливал матросите с вода през далечната 1803 година.

За Нептун на нас, малограмотните, всеки път ни втълпяват: той е езически бог, участието в празника на Нептун е участие в езически ритуал.

В «Деянията на апостолите» се казва, че апостол Павел се е «възмутил при вида на този град, пълен с идоли». А тези възмутителни идоли за нас са прекрасни антични статуи. Едни от най-живите ми детски спомени са безупречно красивите статуи на Венера и Аполон в градската опера. А в апостолските времена те са били идоли, предмети за живо поклонение, реален култ. Този култ отдавна е умрял, а от езическите ритуали е останало само символичното хвърляне на монетки в морето, «за да се върнеш».

Неловко е да наблюдаваш сраженията с празника на Нептун, като с истински езически култ. Все едно се сражаваш с плашило или хвърляш копие по рицарските доспехи в музея, все едно виждаш жив рицар.

Култът отдавна е умрял, от страшните богове са останали само празни одеяния. Останала е велика култура, която лежи във фундамента и на европейската, и на руската култура и е смешно да се преструваме, че тя не съществува. И някои «езически персонажи»— като Темида или Нике, или деветте музи в тази култура символизират не «тъмни духовни сили», а нещо съвършено различно и исторически наложило се. Който режисира Есхил, какво прави? Тези студенти, които на купон изобразяват олимпийски богове и произнасят в хекзаметър смешни безсмислици? И те ли участват в представление с някаква неведома духовна сила?

Когато започваме сериозно да се борим с плашила и чучела, когато въпросите на нептуноборчеството се поставят на нивото на командването на ВМФ, вече не е никак смешно. Но и да плачем: «Нептуне, спаси и съхрани» — също не е смешно.

В днешните празници на Нептун има много глупости, но само не и езичество, то отдавна е изчезнало оттам.

Съвременното езичество е нещо съвсем друго. То не ходи с брада от памук или водорасли. То връзва въженца и лентички на дърветата около манастирите, независимо дали са православни или католически. Съвременното езичество яде листенца от цветя с иконки, запива с мълчана водичка и се маже с елейче. Съвременното езичество вярва в децата индиго, занимава се с йога и суровоядство и проповядва естествено родителство.

Но да воюваш с брадата от водорасли е къде, къде по-лесно.

Понякога дори глупостите по тези празници те поставят пред неочакван избор. Веднъж попаднах на такъв празник – елементарен и предизвикващ неловкост. Винаги се получава така, когато сценарият е написан в лоши рими от пенсионирани дружинни ръководителки. Всеки гост на мероприятието трябваше да застане на колене пред омотания в перде Нептун, русалките с цветни перуки навличаха на шията на госта лигавник и му даваха да изпие нещо също толкова символично. Никой не изгаряше от желание да застане на колене, независимо от вероизповеданието, но за да не се развали празника го правеха. По своя журналистически статус бях избавена от тази почти шега, почти издевателство, но един от гостите се извини – няма да го направя, религията не ми позволява.

Това езически обред ли беше? — Не, разбира се. Но ни беше предложено да коленичим пред образа на езически бог, та дори и с изкуствена брада. А това е напълно достатъчно за християнина, за да каже, както в детството си: пу, не играя.

И това е напълно достатъчно: не играя и толкова. Ако децата на съседите обличат костюми на призраци и ходят с динени фенери на Хелоуин и искат бонбони – мога да дам, мога и да не дам, мога да кажа, че за нас това не е празник, но не трябва да пиша жалби в органите за закрила на детето, че родителите въвличат децата си в сатанински практики. Ако децата след училище празнуват Сирни заговезни или се чукат с яйца на Великден, а вашето семейство не го прави е напълно достатъчно да не участваш, а не да фабрикуваш доноси за оскърбени чувства и да настояваш да се забрани всичко това.

Тук не се налага да търсим дълго и консенсус: не трябва едни хора да принуждават други да падат на колене и да се покланят дори на маскирания чужд за тях бог. Не трябва едни хора сериозно да търсят скандала в приказките и игрите и да забраняват русалките, на държавно ниво да се борят с маскираните и да спасяват със закон децата от дяволчето Кузка /или Фют по Елин Пелин/ или от Хари Потър.

А който иска да бъде пазач на благочестието като протопоп Авакум — има достатъчно работа за него и без да преследва русалките. Целината е пред него, остава да си вземе само ралото и да си изчука добре лемежите.

Публикувано в: pravoslavie.bg

Източник: https://foma.ru/pustyie-odezhdyi.html