Знаците на Харманли: Руски паметник

Павел Атанасов
От Павел Атанасов декември 30, 2017 02:45

Знаците на Харманли:  Руски паметник

На 17 срещу 18 януари 1878 година преден отряд на руските войски, командван от майор Чулков, настъпва към града. При Гърбавия мост и нагоре по поречието на река Олу дере се водят ожесточени сражения с турски войници. Градът е освободен към 17:00 часа на 18 януари.

Гигантска въздишка на облекчение се изтръгва от гърдите на харманлийци.
Най-после вековната мечта е факт. Зад гърба им са останали униженията, страданията, борбите за национална идентичност. Във всеобщия патетичен възторг никой не обръща внимание на бягащите турци по пътя надолу към Одрин и Цариград и никой не ги преследва. Всеобща радост, всеобщо вълнение. Чак по–късно останалите да живеят тук турци се сливат с българската градска общност без етнически и религиозни конфликти.

Постепенно в града се установява живот, основан на добросъседство и взаимно уважение.

За съжаление не се е намерил нито майстор на четката, нито на перото, който да възвеличи този сюблимен момент, да го превърне в художествен факт, достоен за историята.
В това драматично и кърваво сражение (за освобождението на Харманли) загиват осем руски войници. В знак на признателност в средата на 30-те години на 20 век харманлийската общественост и с усърдието на тогавашните общински власти е изграденият скромен паметник, пред който всяка година на Трети март всички граждани, без значение от партийната им принадлежност и политически пристрастия, отдават почит на загиналите герои.
И забележете кога е построен паметникът. В годините, когато хитлеризмът започва своя поход срещу човечеството и когато се възражда отново надеждата за спасение от „дядо Иван“. Има много символика в този патриотичен акт.
Ако продължим темата за освобождението на града и всеобщата радост, трябва непременно да се отбележи безкрайно отрицателната роля на Великите сили, които, в името на своите интереси, са раздробили Санстефанска България.

И така Харманли попада в пределите на Източна Румелия.

Усетили, обаче, полъха на свободата, харманлийци активно участват в борбата за обединението на България. Сформираният таен комитет има конкретна задача: да наблюдава и информира Центъра в Пловдив за движението по пътя Цариград – София и железницата за наличието на по- активно разгръщане на турски войскови части.
Така със скромното участие на харманлийци на 6-ти септември 1885 година Съединението на България е исторически факт. Въпреки волята на Великите сили! Затова усилията и патриотизмът на населението на градеца трябва да бъдат увенчани с по – значим паметен знак.

Павел Атанасов
От Павел Атанасов декември 30, 2017 02:45
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.