Знаците на Харманли: Руски паметник

Павел Атанасов
От Павел Атанасов декември 30, 2017 02:45

Знаците на Харманли:  Руски паметник

На 17 срещу 18 януари 1878 година преден отряд на руските войски, командван от майор Чулков, настъпва към града. При Гърбавия мост и нагоре по поречието на река Олу дере се водят ожесточени сражения с турски войници. Градът е освободен към 17:00 часа на 18 януари.

Гигантска въздишка на облекчение се изтръгва от гърдите на харманлийци.
Най-после вековната мечта е факт. Зад гърба им са останали униженията, страданията, борбите за национална идентичност. Във всеобщия патетичен възторг никой не обръща внимание на бягащите турци по пътя надолу към Одрин и Цариград и никой не ги преследва. Всеобща радост, всеобщо вълнение. Чак по–късно останалите да живеят тук турци се сливат с българската градска общност без етнически и религиозни конфликти.

Постепенно в града се установява живот, основан на добросъседство и взаимно уважение.

За съжаление не се е намерил нито майстор на четката, нито на перото, който да възвеличи този сюблимен момент, да го превърне в художествен факт, достоен за историята.
В това драматично и кърваво сражение (за освобождението на Харманли) загиват осем руски войници. В знак на признателност в средата на 30-те години на 20 век харманлийската общественост и с усърдието на тогавашните общински власти е изграденият скромен паметник, пред който всяка година на Трети март всички граждани, без значение от партийната им принадлежност и политически пристрастия, отдават почит на загиналите герои.
И забележете кога е построен паметникът. В годините, когато хитлеризмът започва своя поход срещу човечеството и когато се възражда отново надеждата за спасение от „дядо Иван“. Има много символика в този патриотичен акт.
Ако продължим темата за освобождението на града и всеобщата радост, трябва непременно да се отбележи безкрайно отрицателната роля на Великите сили, които, в името на своите интереси, са раздробили Санстефанска България.

И така Харманли попада в пределите на Източна Румелия.

Усетили, обаче, полъха на свободата, харманлийци активно участват в борбата за обединението на България. Сформираният таен комитет има конкретна задача: да наблюдава и информира Центъра в Пловдив за движението по пътя Цариград – София и железницата за наличието на по- активно разгръщане на турски войскови части.
Така със скромното участие на харманлийци на 6-ти септември 1885 година Съединението на България е исторически факт. Въпреки волята на Великите сили! Затова усилията и патриотизмът на населението на градеца трябва да бъдат увенчани с по – значим паметен знак.

Павел Атанасов
От Павел Атанасов декември 30, 2017 02:45
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.