Златно съкровище с надпис откриха в Червената крепост край Изворово

Иван Атанасов
От Иван Атанасов юли 6, 2006 04:11

Златно съкровище с надпис откриха в Червената крепост край Изворово

Акценти

  • Вестник "Харманлийски НОВИНИ", V, 6-12 юли 2007г

Свързани публикации

Доцент Борисов, не сме се срещали отдавна. През това време Вие открихте доста неща. Бихте ли споделили за свършеното?

В рамките на две месеца и половина свършихме доста работа. Успяхме да разкрием цялата източна и североизточна стена, две кули и входната порта. В момента работим около северната. Така ще можем да реконструираме цялостния план на крепостта с много голяма точност.

Що се отнася до вътрешността, там е по-особено. Времето няма да ни стигне да проучим кой знае колко, но със сигурност ще разкопаем две жилища, които са горели. В основата си те са били с каменен цокъл, строени с кирпич и при пожара стените са рухнали върху покрива. Намерихме достатъчно материал от дърва.

В източната страна на крепостта има едно помещение, което вероятно е служило като склад, където има много долиуми, които са били пълни със зърно. Очертава се един затворен комплекс.

Какви периоди изяснихте?

В крепостта има ясно изразени най-малко два периода. Единият е ранновизантийски, ако съдим по намерените монетите на император Анастасий I (491-518 г.). Понеже най-ранните са от периода, в който той е бил император, предполагаме, че изграждането на крепостта е започнало по негово време. Това е предпоследното усилено строителство в тази епоха, последното е при император Юстиниян I (527-565 г.).

Крепостта вероятно е съществувала до периода на император Ираклий (610-641 г.). От вън, на север от входната кула, сме стъпили върху ранновизантийското ниво, докато в кулата сме на средновековното. Тоест има две нива, и двете са горели. Това значи, че крепостта на два пъти е разрушавана, като второто е точно по времето на Крум, от периода на неговите походи. Това се маркира с монети на Никифор и сина му Ставракий. Той е същият Никифор, който по-късно бива заклан от Крум.

В рамките на крепостта има едно средновековно водохранилище, което от вътре е измазано много добре. Отдолу е вкопано до скала, точно по всички правила. Това са така наречените щерни в по-ранните периоди, на български се наричат водохранилища.

Източната крепостна стена има седем запазени стъпала. Въз основа на тяхна дължина можем да изчислим височината на крепостта. Вероятно тя е била около 7-8 метра на ниво платформа. От там, като сложим два метра за зъбери и парапет, излиза общо около петдесетина метра.

Крепостта има една огромна кула с много широк вход. За разлика от по-голямата част от византийско-крепостното строителство от това време (ранновизантийския период), където обикновено външната врата е катаракта, тоест падаща, тук и вратите са били двукрили и са се залоствали с две греди от вътре. Запазени са леглата на гредите. Между вътрешната и външната порта се образува една огромна площадка, това е преддверието на кулата.

borisovДобихте ли представа за обекта?

Крепостта е доста стабилно съоръжение, с много големи врати. Нещо, което рядко се случва. Тази крепост е градена много старателно. Това прави впечатление, защото фугите на стените за обмазани отвътре и от вън. Единият път това е правено в ранно византийско време, а второто – вероятно при някакво разрушаване. Обмазване е правено с червен хоросан. Може би това е връзката с името ,,Червената крепост“ (Castra rubra – castra значи червен б.р.)

Открихме и надпис върху хоросан. Поканили сме професор-специалист, който да го разчете. Надяваме се след това да се получи по-ясна картина. Зад бараката на персонала има голямо количество тухли и бъркала за хоросан, които са се използвали по време на строителството. Крепостта е строена със смесена зидария, с тухлени пояси.

Според Вас какво трябва да се направи от тук нататък?

Аз не знам каква ще бъде съдбата на крепостта, но ако това нещо се реконструира, със сигурност може да стане прекрасен обект за туризъм. И не само за това. Ако крепостта се проучи от вътре, както сме я започнали, ще предизвика невероятен интерес. Има два такива обекта в България, разкопани през 30-те години на миналия век от Иван Велков. И двата са в Северна България, а в Южна няма още такъв. Това са еталонни обекти и този ранновизантийски период не може без тях. Ако имаме възможност, този обект ще го направим още по-добър от тях, защото тогава и методиката не е била на такова ниво.

Аз точно това преподавам и моите студенти знаят, че има направена точна хронологическа основа на загиването на отделните крепости в ранновизантийския период при нашествието на славяни и авари. Много рядко има крепости и то в Северна България, които са устояли до император Ираклий (610-641 г.)

Всичките монети, намерени тук, са от една емисия и са сечени в периода от 616 до 625 година. Според мен тази крепост е една от най-късно загиналите на юг от Балкана и такива като нея са много малко проучени. Има много подобни, които обикновено са голи, необитаеми. В тях са се помещавали казарми и нищо повече. Докато тук, тази крепост е обитаема и вътре ще има много археологически материали. Ако този обект се проучи навътре, ще даде много материали. Ние и сега намерихме уникални предмети. Всички те ще останат във вашия музей.

След окончателното проучване на крепостта ние можем за направим научна конференция на световно ниво, а всяко струпване на такъв елит вдига нивото най-малко на общината. Има много малки градчета, които правят подобни конференции на високо ниво и идват хора от целия свят.

Времето, с което разполагате е твърде малко?

Мястото за два месеца стана неузнаваемо. За съжаление времето за проучване е малко. Обектът е благодарен и ако се положат усилия, може да се получи един голям център, който да служи и за туризъм, и за наука, и за всичко, за което човек съумее да го използва.

Тук има дадености, които трябва да се развиват. Цялата тази местност, наречена ,,Калето“, представлява един огромен комплекс, в който със сигурност имаме данни, че е обитаем още през неолита (новокаменната епоха). Срещу крепостта, на запад има късно средновековен некропол от ХI век. През този период те са разположени вътре в селата. Там забелязах едно огромно петно, което вероятно е къща. Изложението е югоизточно, има вода, въобще всичко си е като по ноти за селище от този период.

Отдолу в нивата е Пътната станция. Там има културен пласт, който, ако се съди само от иманярските изкопи, е някъде близо 2 метра. Ще направим сондажи да видим. Отсреща в гората има едно възвишение, за което имам дълбоки съмнения, че е селищна могила. Върху него има разрушена базилика още през 1932 година. Затова може да се говори за един огромен комплекс. Тук са живели хора още от новокаменната епоха почти без прекъсване до средновековието, според правилата.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов юли 6, 2006 04:11
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.