Мечтата на всеки англичанин е да има къща с градина на село

Акценти

• Вестник „Харманлийски НОВИНИ“, бр. 01/18, 05 - 11 май 2006 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Наддаването за безплатно саниране приключи 0 13.юни
• Отличниците в Тополовград получиха златни медали и символи 0 31.май
• Тополовградските съветници свикват нова сесия 0 29.ное.

Христо Теодосиев

В Тополовградското село Мрамор има закупени  двадесетина къщи от чужденци, предимно англичани. Някои от тях ще останат да живеят тук постоянно.  Местните жители свикнаха с новите си съседи. Помагат им във всяко начинание. Заедно засяват зеленчуци, заедно посрещат християнските празници, а вечер са  в месната кръчма.

Малкълм Гоулд е живял на 40 км. от Ланкастър. Баща му е притежавал семейна фирма за мъжки облекла. Заради бизнеса си, непрекъснато са пътували из цялата страна. От есента на 2005 г.  живее в Мрамор. Къщата му е на сто метра от гората, а реката минава край двора му. Според него, това е земен рай, в който смята да остане до края на живота си.

Малкълм, защо избра да живееш точно в България?

 Аз не познавах страната ви. Един приятел си купи къща тук чрез една агенция. Показа снимки. Природата много ми хареса. Свързах се със същата агенция и пристигнах в България. Останах една седмица  и си избрах  къща.

Къщите в България са евтини. За да заживея в този имот, аз платих 35 хил. лева. Това са малко над 10 хил. лири. За тези пари в Англия не мога да си купя дори място за паркиране. Мои сънародници купуват имоти във Франция, Испания, Дубай, но там е много скъпо. Тук е евтино. А и вижте, колко е красиво.

Почти всеки ме пита, колко съм платил. Оказа се, че агенциите, които се занимават с покупко-продажбата, дават  на собствениците една много малка част от сумата, която чужденците плащат.  Хората тук живеят бедно. Предпочитеме да платим направо на тях, за да вземат цялата сума. Моят шеф, Мартин Токър, който ми беше на гости, се договори за  къща, направо със собствениците. Този вид сделки са по-добри за вас.

Искам да поясня, че мечтата на всеки англичанин е да има къща с градина на село. Радвам се, че моята мечта се сбъдна. Цял живот съм прекарал в голям град, в много труд,  сред огромни сгради и много хора. Сега преди всичко ще почивам.

Все още по нашите закони, чужденец не може да бъде собственик на земя. Вие собственик ли сте на този имот?

Да. Но процедурата е много сложна. Основах  компания, по съвет на български адвокати, и земята е собственост на моята фирма. Това законът го позволява.

Не съжалявате ли за избора си?

Напротив, доволен съм. Хората са приветливи и много ми помагат. Те са много тудолюбиви и гостоприемни. Харесва ми отношението им към мен.

Това е моята градина. В нея съм посял ( на чист български произнася) краставици, картофи, маруля, моркови, магданоз, малини. Имам всякакви овощни дървета и трева, която да ми напомня за Англия. Ще поливам от реката с помпа. Много съм щастлив, защото това ще са първите зеланчуци отгледани от мен.

Добре, откъде знаеш, кое, кога да посееш?

Помага ми съседката баба  Дима. Показва ми кое, как се прави. Не мога да разбера, обаче, защо след като тя  пося картофите си по-късно от мен, сега нейните са по-големи.

При нас има четири сезона. Няма ли да ви затруднят големите температурни разлики?

Не, разбира се.Вие имате сезони, за които в Англия само може да се мечтае. Там има само един сезон – мъгла и дъжд (смее се). А когато изгрее слънце е празник.

Като дойдох тук през октомври, в къщата ми имаше толкова много трева и листа, че не можех да я видя. През ноенври валя сняг. А после беше много студено. Сега всичко е зелено, все едно не е имало зима.

Малкълм, ние знаем много неща за страната ви. В училище нашите ученици изучават  историята и географията на света, включително и вашата история.   Какво се знае за България у вас?

Аз лично не знаех нищо, освен, че сте били  бедна комунистическа страна.Англичаните се смятат за велики. За това изучават преди всичко английска история, география и т.н. Това е така, защото сме голяма държава,  с много колонии. Един англичанин приема за нормално, когато отиде във Франция, Италия или друга държава, там да говорят неговия език, а не обратното. А това не трябва да е така. Може би щях да знам за вас ако бяхте наша колония. ( смее се)

Сега ще науча български. В момента  знам някои думи. Когато чуя две-три познати думи, се опитвам да схвана смисъла на изречението.Но езикът ви е много труден.

Запознавам се с традициите и празниците ви.  Искам да знам повече за вашата история. Интересна ли е?

Интересна е, но по скоро е трагична. Ние също сме огромна територия По времето на хан Крум в Европа е имало три държави – Византия, България и Франкската империя. Ние сме имали държава около хиляда години преди да възникнат днешните европейски държави. 

Защо тогава след като България е била толкова голяма, сега е толкова малка?

За това, една страна да е малка и бедна, има една и съща причина – лошо управление.   Ти запозна ли се с нашата музика?

Харесвам фолклорната музика. Вече слушах чалга. Изобщо музиката от Балканите ми допада. Много трудни за изпълнение са вашите народни танци. Радвам се, че и вие познавате нашата музика. Приятно съм изненадан, че се знае толкова много за Англия, за историята и литературата ни.

А какво не ти харесва тук?

 Бюрокрацията. За един подпис трябва да ходя до Ямбол или до Хасково. Загуба на време. Административната ви част не е уредена. Във вторник ще бъда отново във Хасково, за да подновя визата си. Получих два пъти  три месечна виза, сега кандидатствам за едногодишна. Надявам се страната ви да влезе по скоро в Европейския съюз, за да отпаднат подобни проблеми.

Друго, което не ми харесва, това са малките черни насекоми, които скачат и хапят. Знам, че идват от животните, които всички отглеждат.