Живот посветен на птиците

Христо Теодосиев
От Христо Теодосиев март 18, 0206 09:40

Живот посветен на птиците

Акценти

  • Вестник "Сакарско ехо", бр.10/161 10 - 16 март 2006 г.

Свързани публикации

Христо Теодосиев

Георги Герджиков и Ваньо Ангелов са ученици от 12 клас на СОУ “ Д-р Петър Берон“ – гр. Тополовград. Това, което ги свързва, е орнитологията. Интересът им към науката за птиците се заражда още в седми клас. След като печелят олимпиада по орнитология през 2001 година, получават награда – безплатен лагер в Маджарово. Там природозащитниците имат възможност да слушат лекции от специалисти в областта на орнитологията. Момчетата се увличат и същата година стават членове на Българското дружество за защита на птиците. Обучават се при експерти.

Вашето хоби станало ли е вече професия?
Георги: Може да се каже. След осми клас получихме първите си професионални задачи. В началото работихме само в нашия район, но вече имаме ангажименти в цялата страна. Работим по различни проекти като например този за „Атлас на гнездящите птици в България“. Ние участвахме в събирането на данни. Всяка страна в Европейския съюз има такъв атлас.
В момента работим по две програми – за Царския орел и Египетския лешояд. Най-общо дейността се изразява в издирване на гнезда, опазване на вида, образователна дейност и т.н. През миналата година в България гнездяха 17 двойки царски орли. Десет от двойките са в Сакар. Две от тях издирихме ние. Най-новата двойка се появи през 2005 г., а първата открихме през 2003г. Мъжкият беше петгодишен, а женската на три и половина. Но не им провървя. Бракониери отразяха дървото, на което птиците бяха направили гнездо, и това ги прогони за известно време. Радостно е, че пак се завърнаха в нашия край.

За дълголетието на орлите се носят легенди. Вярно ли е това?
Ваньо: Категорично не! Когато единият от двойката умре, мястото му се заема от друг орел, но хората не могат да забележат тази смяна. Всъщност царският орел живее най-много до 18-19 години. Най-младите имат светло жълти пера, които с напредването на възрастта стават жълто-кафяви. На осем години птиците са тъмно-кафяви, почти черни. Главата е с жълти пера, и огряна от слънцето блести като златна.
В миналото са го наричали Кръстат орел, защото по гърба и шията има бяла ивица, а по плешките има бели пера подобно на пагони. По време на полет бялото по гърба наподобява на кръст. Някога земеделците са го почитали, защото са вярвали, че пази нивите от стихии и градушки.

Често край шосетата стоят самотни по дърветата огромни птици. Какви са?
Георги: Това са мишелови, които бяха почти изчезнали. По-рядък вид е Белоопашатия мишелов. От този вид открихме седем двойки в района на с. Радовец. В близките дни ще обърнем внимание на бухала. Това е една красива, но рядка птица. В Сакар гнездят едва пет двойки.

Кое е най-страшно за птиците?
Георги: Разбира се човекът. След 1950г. започва масово изтребление на всички видове хищници. За да бъдат унищожени вълците, били са убивани овце и крави, но посипани обилно със стрихнин. Първи при плячката долитат грабливи птици и стават жертва на отровата. Ловците също не са бездействали. От тях се е изисквало задължително да убиват определен брой „вредни птици“. В наши дни проблем създават земеделските производители, които използват забранени препарати. Да не забравяме и бракониерите.
В началото на двадесети век австрийски орнитолог е маркирал 1824 гнезда на царски орли.
Днес в България има само 16 световно защитени вида, между които са царски орел, ловен сокол, белошипа ветрушка, картал и др.
В момента се води активна борба срещу поставянето на вятърни електрогенератори на места, където потокът на прелетни птици е най-концентриран, защото хиляди птици намират смъртта си по този начин. Миналата година бяхме в село до гр. Добрич. През нашата точка за един ден преминаха 28 хил. щъркела. Представете си ако на пътя им има поставена вятърна електроцентрала.

Какъв е интересът към орнитологията?

Ваньо Ангелов

Ваньо: Според мен е все по-голям. От 1989г. дружеството става национално с централен офис в София и регионални офиси в Пловдив, Хасково, Бургас, Варна и Свищов. Клонът в Тополовград наброява 30 души. Изключително ценни са контактите с още десетина наши приятели от Хасково, Свиленград и Крумовград. С тези хора вече няколко години работим сред природата и станахме истински приятели.

Вашите бъдещи планове какви са?
Георги: Залягаме над биологията. Искаме да завършим „Екология“. Задължително ще се занимаваме с птици и задължително в България.

Христо Теодосиев
От Христо Теодосиев март 18, 0206 09:40
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.