Живот посветен на птиците
5 минутиХристо Теодосиев
Георги Герджиков и Ваньо Ангелов са ученици от 12 клас на СОУ ” Д-р Петър Берон” – гр. Тополовград. Това, което ги свързва, е орнитологията. Интересът им към науката за птиците се заражда още в седми клас. След като печелят олимпиада по орнитология през 2001 година, получават награда – безплатен лагер в Маджарово. Там природозащитниците имат възможност да слушат лекции от специалисти в областта на орнитологията. Момчетата се увличат и същата година стават членове на Българското дружество за защита на птиците. Обучават се при експерти.
Вашето хоби станало ли е вече професия?
Георги: Може да се каже. След осми клас получихме първите си професионални задачи. В началото работихме само в нашия район, но вече имаме ангажименти в цялата страна. Работим по различни проекти като например този за “Атлас на гнездящите птици в България”. Ние участвахме в събирането на данни. Всяка страна в Европейския съюз има такъв атлас.
В момента работим по две програми – за Царския орел и Египетския лешояд. Най-общо дейността се изразява в издирване на гнезда, опазване на вида, образователна дейност и т.н. През миналата година в България гнездяха 17 двойки царски орли. Десет от двойките са в Сакар. Две от тях издирихме ние. Най-новата двойка се появи през 2005 г., а първата открихме през 2003г. Мъжкият беше петгодишен, а женската на три и половина. Но не им провървя. Бракониери отразяха дървото, на което птиците бяха направили гнездо, и това ги прогони за известно време. Радостно е, че пак се завърнаха в нашия край.
За дълголетието на орлите се носят легенди. Вярно ли е това?
Ваньо: Категорично не! Когато единият от двойката умре, мястото му се заема от друг орел, но хората не могат да забележат тази смяна. Всъщност царският орел живее най-много до 18-19 години. Най-младите имат светло жълти пера, които с напредването на възрастта стават жълто-кафяви. На осем години птиците са тъмно-кафяви, почти черни. Главата е с жълти пера, и огряна от слънцето блести като златна.
В миналото са го наричали Кръстат орел, защото по гърба и шията има бяла ивица, а по плешките има бели пера подобно на пагони. По време на полет бялото по гърба наподобява на кръст. Някога земеделците са го почитали, защото са вярвали, че пази нивите от стихии и градушки.
Често край шосетата стоят самотни по дърветата огромни птици. Какви са?
Георги: Това са мишелови, които бяха почти изчезнали. По-рядък вид е Белоопашатия мишелов. От този вид открихме седем двойки в района на с. Радовец. В близките дни ще обърнем внимание на бухала. Това е една красива, но рядка птица. В Сакар гнездят едва пет двойки.
Кое е най-страшно за птиците?
Георги: Разбира се човекът. След 1950г. започва масово изтребление на всички видове хищници. За да бъдат унищожени вълците, били са убивани овце и крави, но посипани обилно със стрихнин. Първи при плячката долитат грабливи птици и стават жертва на отровата. Ловците също не са бездействали. От тях се е изисквало задължително да убиват определен брой “вредни птици”. В наши дни проблем създават земеделските производители, които използват забранени препарати. Да не забравяме и бракониерите.
В началото на двадесети век австрийски орнитолог е маркирал 1824 гнезда на царски орли.
Днес в България има само 16 световно защитени вида, между които са царски орел, ловен сокол, белошипа ветрушка, картал и др.
В момента се води активна борба срещу поставянето на вятърни електрогенератори на места, където потокът на прелетни птици е най-концентриран, защото хиляди птици намират смъртта си по този начин. Миналата година бяхме в село до гр. Добрич. През нашата точка за един ден преминаха 28 хил. щъркела. Представете си ако на пътя им има поставена вятърна електроцентрала.
Какъв е интересът към орнитологията?
Ваньо: Според мен е все по-голям. От 1989г. дружеството става национално с централен офис в София и регионални офиси в Пловдив, Хасково, Бургас, Варна и Свищов. Клонът в Тополовград наброява 30 души. Изключително ценни са контактите с още десетина наши приятели от Хасково, Свиленград и Крумовград. С тези хора вече няколко години работим сред природата и станахме истински приятели.
Вашите бъдещи планове какви са?
Георги: Залягаме над биологията. Искаме да завършим “Екология”. Задължително ще се занимаваме с птици и задължително в България.