Зеленчуковата борса в Любимец в очакване на Оли Рен*

Жега, прахоляци, форсиране на автомобили и тълпа роми, готови за работа. Такова е накратко описанието на един работен ден на най-голямата импровизирана борса за зеленчуци в областта. Тя се намира до жп гарата на гр. Любимец. Доматите там се продават до обяд, а дините вървят и след обяд. Шест месеца преди да влезем в ЕС повечето от тези хора, които продават там, не знаят как и дали ще ползват субсидии от ЕС, дали ще се променят така динамично изкупните цени, от които зависи бизнесът и препитанието на семействата им.
В сряда на обяд по радиото вървеше интервю с поредния отговорен фактор от държавата, който обясняваше на слушателите колко сме готови за ЕС и колко жълти картона са отпаднали от преговорите. Убеждаваше ни също така, че Оли Рен ще остане доволен от свършеното в държавата ни.
В сряда следобед дините там вървяха по 28 стотинки за килограм. За сравнение миналата година по това време са били 18 ст.
Младо семейство с баба пенсионерка стоят на каросерията на 30-годишен камион, натоварен с дини. Четиринадесетгодишната им дъщеря пристига радостна, за да им се похвали с новата си покупка – панталон, последен писък на модата. Парите за придобивката тинейджърката е спечелила, като месеци наред работи наравно с родителите си.
Край тях минават търговци, които само оглеждат и много, много не говорят. Облечени са в лятно облекло и това, което ги отличава от другите, е малките чантички на колани, с които са препасани през кръста. В тях има пари, с които изкупуват стоката на продавачите. Разбира се без касова бележка и без фактура. Просто гледат, теглят на кантара и броят парите. Всички са доволни – продавачите, че са видели хаира на шестмесечния си труд, а изкупвачите, че са намерили стока за еди кой си пазар. Той обикновено е в София, северна България или морето.
Младото семейство Величка и Стефан Николови са от село Момково с 15-годишен стаж в земеделието. В техния край традиционно виреят най-вкусните пъпеши в областта. Те се отказали от тях, защото са нетрайни и ако не се продадат бързо, загниват и трябва да ги хвърляш. Затова от пет години отглеждат дини. В началото на място в полето е идвал тир, който ги е изкупувал за Полша и Чехия, но от няколко лета вече няма износ за тези страни. Всичко се продава на вътрешния пазар.
От един декар земеделска площ, засадена с дини вадят около 4 тона, а младото семейство са засели 15 дка. Миналата година са имали 25, но тогава цената се е сринала, пък и те не извадили тонаж.

Работата по отглеждането на бостан започва още през месец януари. Тогава семето се сее в саксии, след което му се прави присадка от тиква, следва отчупването на пичовете (лакомниците) и след това се разсажда на полето под найлон. После има поливане, окопаване и т.н.. Наемат и допълнителна работна ръка, на която плащат от 12 до 15 лева на ден. И така вече 15 години. Резултатът – едноетажна къща на село и кола втора ръка.
“Пазарът е много нестабилен, днес може да са 30 ст., а утре 10. Вижте какво стана с доматите. Преди седмица цената им падна до 10 стотинки за килограм. Наложи се производители да си дават доматите само срещу кашони, за да имат къде да поставят следващите обрани домати. Няма никаква сигурност, не знаем каква ще бъде цената на зеленчуците утре и това много ни притеснява” – споделят производителите.
През миналата седмица от ЖП се сетили, че мястото, където производителите паркират камионите със стоката е тяхно и някой от там решил да иска наем за това. Даже наели криминално проявен, който да им събира парите. Той непрекъснато ги псувал и отправял заплахи, като си вършел работата. Хората се оплакали на кмета на Любимец, но той не се намесил.
От държавата земеделските производители не ползват никакви субсидии. Само министър Върбанов отпуснал по сто лева преди години и това е била цялата помощ.
Самото регистриране е тромава процедура и отнема три-четири дена, докато се оправят документите, за да могат производителите да се самоосигуряват, с възмущение споделиха те.
От разговора ни със семейство Николови става ясно, че по селата се води разяснителна работа за бъдещето на селското стопанство след години, за предимствата, които могат да се ползват. Те споделиха още, че не са много доволни от това, което работят, но не могат да отидат другаде за заплата от 150-200 лева.
В това време към тях се насочи изкупвач и те се дръпват насаме да си договорят цената. Днес им е щастлив ден, защото след два часа ще се приберат с пари в джоба от месечния си денонощен труд.

*Оли Рен – комисар на ЕС по разширяването