Защо община Харманли няма нито един проект по Оперативна програма „Регионална политика“

Иван Аспарухов, заместник-министър в МРРБ, бе на среща с харманлийци, по покана на кандидат-кмета инж. Атанас Бързев. Ресорът на госта от министерството е „Регионална политика“ и като бивш кмет е наясно с проблемите на местната власт и с начините за решаването им. Един от тях е да се усвояват повече средства по европейските фондове. Господин Аспарухов изрази учудването си, че Харманли няма нито един проект по Оперативна програма „Регионална политика“.
Пред събралите се гостът разясни целите и задачите на програмата, които са чрез реализиране на проекти да се създават работни места. Само така може да се преодолее изоставането в някои региони на страната.
„При програмата за енергийна ефективност пролича къде е стабилно местното управление. Оставихме тази програма да се движи изцяло от кметовете и се видяха резултатите.
Атанас Бързев го попита, след като община Харманли е закъсняла много с кандидатстване по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, би ли съдействал, за да се ускори процедура. Той отговори, че се ангажира, но тук трябва да има активна администрация.
„Чрез тази програма накарахме хората по входовете да си говорят”, заключи зам.-министърът.
Господин Аспарухов обясни, че са предвидени от 3 до 5 милиарда евро за регионите, но няма представени достатъчно проекти за тях от местните управи. „При определянето на приоритетите на този програмен период събирахме всякакви предложения и мечти на кметовете. Но ни се предлагаха проекти за строежи на пътища мостове, а не кампуси. Изграждането на инфраструктура не може да е самоцел, и с фонтани не се създават работни места”, напомни той.
Призна, че до обикновения човек трудно се приближават средствата по програмите, а е необходимо местната общност да управлява ресурсите. Необходимо е взаимодействие между кмета, ОбС, НПО и други местни структури. От там трябва да излизат идеите. „Как да помогне държавата, след като от там не идват предложения“, изрази притеснението си той и даде за пример, че по програма „Конкурентоспособност“, която е от 60 до 70% грант, се използва най-малко в слаборазвитите региони. Там безработицата не намалява, а икономическото развитие не се увеличава.
Той заключи, че има сериозен дисбаланс между търсещи работа и работодатели. „Едните се оплакват, че няма работа, а другите, че няма квалифицирани кадри. След като проектите по програми за квалификация на човешките ресурси са малко, как  да го разсечем този възел“, попита риторично той.
Той съобщи, че предстои създаването на целева инвестиционна програма за северозападна България, за Родопите, за Странджа – Сакар в планински и полупланински региони.
В областните градове + още 11 ще се инвестират от 20 до 100 милиона евро.
Изкаралият четири мандата кмет на Мездра, сегашен зам.-министър, призна, че сегашният подход на конкуренция между общините не е добър, защото предимно  подготвените кметове реализират проекти.
Господин Аспарухов изрече на глас това, че вече България се нуждае от друго ниво на административно-картелно управление. „Трябва да направим друга формула. Обществените органи за развитие към ОблА, в които са кметове, председатели на ОбС и други ръководители, не могат да чертаят плановете и насоките за развитието на регионите. Може би трябва да се създаде нов орган, с ясни задачи и цели и най-важното – да носи отговорност защо са ниски доходите, когато са инвестирани милиони.“
Според него областните администрации в този си вид са се превърнали в партийни ядки, кухи административни структури, а областните управители искали още власт. „Във всяка една област има от 40 до 61 изнесени агенции на държавата. Нима обща секторна политика  не е власт?“, изрази учудването си гостът от МРРБ.