Татяна Дончева: „Беше малоумно да залагаме толкова на Закона за конфликт на интереси“

Акценти

• Интернет издание бр. 15 (321) година VI, 10-16 април 2009 г.

Свързани публикации

• „Добър медиатор се става сред добър колектив“ 0 21.ян.
• Паметник на културата или Паметник на безхаберието на чиновниците е Монополът? 4 21.мар.
• Чрез музиката Ежко търсеше свободата 5 01.фев.

През миналата седмица в Народното събрание бяха окончателно приети поправките в Закона за конфликт на интереси, което веднага предизвика негативни реакции. Критиците му дадоха ясен знак, че той ще предизвика остро неодобрение от Европейската комисия, от където настояваха за неговото приемане. Заради това според някои, засега Брюксел няма да размрази блокираните 143 млн. евро по програма ИСПА. Това става ясно от становище на Европейската комисия, съобщи БНТ. Нещо повече, в него ЕК дори предупреждава, че може да се забавят и плащанията по европейските фондове за периода 2007-2013 г. Става дума за 7 млрд. евро, които са критично важни за страната ни в условията на криза.
Предлагаме ви интервюто с Татяна Дончева, която внесе допълнителните поправки в Закона, за който някои нейни колеги твърдят, че узаконявал шуробаджанащината.

Госпожо Дончева, някои Ви обвиняват, че със Закона за конфликт на интереси сте узаконили шуробаджанащината, така ли е?
Трябва да не си чел закона, за да го твърдиш. Ние само сме го пипнали. Първо, когато поправяш готов закон, то е като да прекрояваш вече скроена дреха. Имаш много малки възможности да махаш. Това, което сме вкарали е малко разум, за да се омекотят големите глупости, които даваха възможност за злоупотреби. Всички хора имат частни интереси и въпросът е лицата, които заемат публична длъжност да не се ръководят от тях , когато вземат управленски решения. Тези решения са свързани преди всичко със сделки, поръчки, с разпределяне на пари. Ако не става дума за споменатите неща, на практика конфликтът на интереси е нонсенс. Общинските съвети гласуват по определени неща, които са поръчки, кой да участва в борд и определени разпоредителни действия, които съответно възлагат на кмета да ги оформи. Депутатите нямат такива. Администрацията в едната си част няма такива. Защо нашата служителка, експерт на комисията, която се занимава само технически да оформя закони, трябва да отговаря за конфликт на интереси и да попълва декларации, под страх от наказателна отговорност?
Второ, беше много грубо сбъркана процедурата, по която да става това. Преместването на решаването на въпроса в общинските съвети е много рисково за българските общини. Те са разцепени, фрагментирани, там има много бизнес интереси, или дори политическите партии много често по между си имат бизнес съображения. Давам ви най-конкретен пример. В община Силистра кметът отстранил двамата си зам.- кмета – от ДПС и от Атака. Това нещо променя съотношението в Общинския съвет, при което те му вкарват да се констатира конфликт на интереси, защото бил председател на асоциация за трансгранично сътрудничество между Румъния, Молдова и България и общините в тази част на Дунав от 2001 г. И го изгласували, защото имали мнозинство в Общинската избирателна комисия.
Къде е разковничето? Защо е нужно това упражнение, след като законът ще се приема? В момента Министерският съвет дава допълнителни пари на общините, и когато те управляват общината за два месеца, достатъчно , за да опапат парите. Значи къде е тук драмата и защо?
А третото, което сме убрали е кой как да движи тази процедура. Конфликтът на интереси, преследването на конфликта и замисълът на закона, не еднократно да проверим някакъв набор от хора, т.е. система, направена за години напред. Една мрежа от комисии, която се изгражда във всяка администрация-общинска, централна, такава и онакава, система за деклариране и система за проверка, информационен масив.
Щял бил да свърши парламентът вдругиден, щял, ама декларациите са подадени до 20-ти, има си чиновници, които обработват тази работа. Освен това тази комисия, която е в парламента, тя проверява и президента и администрацията и министър-председателя и министрите и техните администрации. Така че тази работа не може да спре и да има превенция, която да е разумна.
Конкретният конфликт на интереси трябва да се преследва. Т. е, ако вие сте чиновник, който ще взема решение за сделки, поръчки, пари и евро фондове, но не знаете определени неща, няма как да ви се вмени да ги знаете, до момента, в който се научите да ги декларирате и да се отведете от решаването на оня въпрос, който е свързан с вашите роднини близки, ала бала. Кое тук узаконява шуробаджанащината?

Добре, защо тогава е такава реакцията?
Защото първо, беше малоумно да залагаме толкова много на един такъв закон. Германия Франция и Италия нямат такъв.

Но моралът им е съвсем друг.
Не само моралът им е друг, те имат десет правила, които спазват, не се правят на две и половина. Като стигнат случая ,,Батко – братко“ и казват стоп- конфликт има, защото е ясно, че има такъв. И няма нужда едни длъжностни лица да обясняват, че няма закон дето да пишат.
Конфликтът на интереси е много тънка работа, колкото повече подробности пишеш, в толкова повече смешни хипотези рискуваш да изпаднеш. Тук е въпросът да има житейски разум. Голяма работа, ако зам.-кметът на Харманли е член на футболния клуб на ръководството, или на читалищното ръководство – голям конфликт ще се породи за местната общественост, е как ще се породи. Общинският съвет ще има една субсидия, ще гласуват общинските съветници, т.е- той хем ще следи как там се разпределят средствата, хем по същия начин те ще го държат отговорен. Какво неразумно има? По този начин всичко става пред гражданите на Харманли. А какви толкова пари се разпределят, че така да се увреди общината.
Не е ли разумно министърът да бъде член на една голяма неправителствена организация? Онзи ден ми разказаха случай – Фондът за развитие на културата трябва да командирова трима оперни певци. Пламен Джуров е член на борда на това нещо, едновременно с това обаче, той е и съветник на министъра на културата и предлага трима певци да бъдат командировани за някакъв фестивал. В този момент една служителка е станала и казала, че това е конфликт на интереси, защото Пламен Джуров – диригентът, който ги предлага бил съветник на министъра. Добре де, има ли разум в това? С новия закон тези неща сме се постарали да ги изчистим.
В декларациите, освен това, не може да правиш престъпници 7000 души, начело с президента и министъра. Като вземете да прочетете текста се вижда колко превратно и неразумно може да бъде тълкувано това. Беше грешка да се залага толкова много, още повече, че няколко страни – Словения, Литва, Словакия, които си бяха направили експеримента и бяха предупредили нашите администрации, че са имали такъв проблем, и че законът трябва добре да се огледа. А ние, по стар наш обичай се изпъчваме, защото ние сме царе в това да отчитаме на евро комисията законодателни продукти. А тя не иска това, тя иска действия – да спрем конкретния конфликт. Нашата задача е да впрегнем всичките си усилия в прилагането на това, а не да отчитаме законодателна дейност.
Второто което е, че ние бяхме дали този закон на комисията по администрация, ръководена от опозицията, която буквално преобърна законопроекта на МС.
Трето, ние го бяхме проспали, така отмятайки бенч – марки, и когато дойде въпросът за подаване на декларации, се плеснахме по челата с думите: „Ау, какво съдържание има вътре, ама то е много идиотско!“ И когато това е констатирано, тези колеги, които са допринесли най-много за производството на този закон, трябваше все пак косвено да признаят, че има някакви дефекти. Това е трудна работа за един политик да каже, че такива има. Тогава следва: вие сте защитници на корупцията, радетели за шуробаджанащина, вие не сте си попълнили декларациите. Аз казах и на Олимпи Кътев – по-голям конфликт от това един човек да заеме държавата, за да си върне имущество за милиони – няма. И като длъжностно лице, ти си човекът, който технически е изпълнил това. За какво говорим тогава? Как ти ще си тогава лицето за битката срещу конфликта на интереси? Ти си еманацията на конфликта.