Свиленградското малеби „Парапина“ вече е защитена марка

Иван Атанасов
От Иван Атанасов май 5, 2009 15:21

Свиленградското малеби „Парапина“ вече е защитена марка

Акценти

  • Производителят на прословутото свиленградско малеби Тодор Вълков е на 42 години, зодия Водолей.
  • За себе си казва, че е обикновен човек – с работника съм работник, не се изолирам от хората, парадирайки, че съм нещо повече. Не иска да го снимаме, затова на снимката е едно от момичетата, които работят в сладкарницата му на главната улица.

Свързани публикации

Производителят на свиленградско малеби е Тодор Вълков

От кога произвеждате прословутото малеби?

Специално нашата фирма го произвежда от 23 декември от 1990 г. След като дойде новото време, в къщи отворихме малък сладкарски цех, в който работихме аз, брат ми Димитър и майка ни. Малко, по малко нещата се развиха. Майсторът, който ни предаде занаята, е Петкана Вълкова – майка ми. Сега произвеждаме около стотина вида торти, около 30 вида пасти, пакетаж на дребни сладки, еклери, целувки.

Във фирмата работят 30 човека. Това е семеен бизнес. В него участва цялото семейство – моето и на брат ми Димитър, а майка ми е главният технолог. Децата ни завършиха образование, но никой не се е насочил да работи в тази област, а и не смятам, че семейният бизнес трябва да се продължи, но ако желаят – нека заповядат.

Защо вкусът на вашето малеби е по-различен? Каква е тайната?

Специално нашето се различава с това, че се произвежда от ориз и прясно мляко. В почти всички рецептурници по БДС, които навремето бяха държавни, имаше малеби, което се водеше казанлъшко и се прави от нишесте. Нашият вид единствен е приготвен, както казах, от мляко и едрозърнест ориз. От тук нататък тайната на вкусното малеби е в спецификата на технологията. При всяко едно изделие си има технологичен процес, който всеки един, произвеждащ даденото нещо, пази в тайна. За някои е по-добро, за други – не. Навремето доста хора са се опитвали да правят малеби, но никое не е като нашето.

Въпросът не е само в рецептата, а в начина, по който го правиш. При приготвянето на фасул, например, десет различни домакини имат десет различни начина на готвене. Всеки си има някакъв тертип, така да се каже, технологичен принцип, по който го прави – как ще го разбъркаш – дали наляво, дали на дясно, дали ще го завриш два пъти или три пъти и т. н.

Оризът, от които правим нашето малеби, е сят в България и го вземам от определен производител. Доволен съм, защото от всеки ориз малеби не става, там също има тънкост при производството.

Променил ли се е от преди вкусът на малебито?

Много от хората мислят, че е се променил. Променена е носталгията по онова време. Рецептата е една и съща, от едно време, няма нищо променено. Веднъж в сладкарницата дойдоха 3-4 старци, които не са се били връщали от преди 20 години в Свиленград. Опитаха го и казаха, че не е същото, при положение, че майсторът е същият, начинът на работа също. Не можеш така с лека ръка да кажеш, че не същото.

Знаеш ли от къде е дошло малебито в Свиленград?

То е сладкарски продукт и доколкото знам наподобява по вкус арабски сладкиш. Има една теза за някаква баба, която е правила навремето малеби, но това не е вярно. Майсторът, по мои проучвания, е нейният девер – бай Рашо, брат на бай Васил, нейният съпруг, който се занимаваше с производство на пасти. Самата тя никога не е работила в сферата на кулинарията и едва след 90-та година имаше някакви претенции. Твърдя, че един мой работник може да има повече претенции от нея. Специално за мен, не е тя майсторката, а деверът й.

Бай Рашо и бай Васил са хората, за които в града се знае, че първи са произвеждали малеби. Дали са го внесли от арабския свят не се знае, но едно е ясно, че от тях е тръгнало. През 1967 г. в града правят сладкарски цех и двамата майстори ги събират на едно място, а майка ми, която я познават всички в града, е една от първите работнички там.

Лелята на Милко Калайджиев също правела малеби?

Не знам, не съм чувал за това. Знам, че през социализма в с. Левка е имало някакво сладкарско цехче, където също се произвеждало малеби. В хлебозавода – също. В Хасково имаше един арменец, който произвеждаше, но неговата технология е съвсем друга. Аз съм му помагал за някои неща, защото му се получаваше едно цепене на крема. Но неговото е съвсем друго.

Къде го разпространявате?

На територията на почти цялата област Хасково и Стара Загора, включително общини Тополовград, Раднево и Елхово. Най-голяма е консумацията на малеби в Любимец, Свиленград и Харманли. В другите градове не е така, не е традиционно може би.

А в чужбина?

За сега не го изнасяме. Не смятам да продаваме там, защото не използваме никакви консерванти и стабилизатори в производството. Не е нужно да разваляме качеството на продукта, само за да разширим пазара Не ги харесвам тези неща. Неизползването на стабилизатори и консерванти е принцип в нашата работа, който спазваме. Това е млечен продукт, малотраен, за разлика от други, които имат по 2-3 месеца трайност.

Срещали ли сте фалшификати, които да копират ваши изделия?

Да, срещал съм. Но не съм и могъл да го определя като такова деяние, защото съм нямал нужната защита, която осигурява патента. Малебито е нещо традиционно за града и ако случайно е по-рядко и ли по-гъсто, хората веднага го усещат, да не говорим, ако има други съставки вътре, мирише или му е сменен цветът. Ако това се случи в Пловдив, хората няма да го усетят, но в района на Свиленград, Любимец или Харманли хората познават добре вкуса на малебито.

Вашето изделие защитено ли е?

Да, търговското му наименование е “Свиленградско малеби “Парапина”. Опаковката е патентована, защитена като дизайн, и никой няма право да произвежда продукта по този начин. Марката се казва “Парапина”.

Имате ли специални машини за производство на малеби?

В съвременния свят без специални машини нищо не може да се направи. Навремето се е правило на ръка. Тези, с които работим, са направени по наше искане – специална поръчка. Имаме машина за мелене на ориз и друга – за варене. Бяхме поръчали и още една – за пълнене, която обаче технологично не издържа, защото се получава едно примесване на малебито и то се променя, затова тази операция я правим на ръка.

Замисляли ли сте се да се възползвате от някакви субсидии?

Не. Ако трябва да съм откровен – нищо даром не сме получили, всичко сме постигнали сами. В България хора като нас, от дребния бизнес, не се зачитат. В нашата страна са забравени хората, които с труд правят нещо. Аз съм горд, радва ме това, че не копирам нищо. Никой не ни е влял пари и така работим малко по-малко, вече 20 години. На фона на останалия бизнес обаче, нищо не съм направил. Хората за 20 г. света управляват.

Всички неща, които произвеждаме, са си по наша рецепта. Всичко е въпрос на технология и съчетание на продуктите.

Кои известни личности са опитвали от малебито?

Те са много. Последно Йоана Буковска, Геро… Идвали са Мария Каварджикова, Александра Сърчаджиева, Тодор Колев и други звезди. Ако мине един елховски автобус или друг, с пътуващи гърци, първата им работа е да спрат тук.

Как се чувстваш като човек, който произвежда символа на Свиленград?

Като обикновен човек, който си върши работата. Не се смятам за богат, но си позволявам това, което желая.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов май 5, 2009 15:21
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.