Строители откриха старинни сгради на гарата в Симеоновград

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 16, 2016 13:16

Строители откриха старинни сгради  на гарата в Симеоновград

Акценти

  • Вестник Харманлийски НОВИНИ, брой 6/651, година XIV,12-18 февруари 2016

Свързани публикации

Строители откриха масивни старинни сгради в района на гарата на Симеоновград. През миналата седмица багер на гръцката фирма „Терна“, който трябваше да свали основния слой за предстоящия насип, попадна на зидове и сводове. Те са с дебелина над 50 сантиметра и са изградени от камъни, хоросан и цимент.
В момента са разкрити две помещения. Те имат дебел сводест покрив. Едното е с два отвора, които вероятно са били прозорци. Има и друг за врата. Голям отвор във второто помещение води към друго, което продължава в южна посока.
Първи новите руини изследваха роми. Те дойдоха с кирки и лопати и безстрашно се вмъкнаха в едно от помещенията. След като го разгледаха, казаха, че от него има проход, който продължава нагоре (южно) и там се разклонява на две.
Очаква се и мнението на археолози.
Сградите, които строителите откриха, се намират точно под релсовия път на гарата и дълги години върху тях са минавали тежки влакове, без да ги срутят. Те са строени преди направата на Баронхиршовата железница. При подравняването на перона на гарата, те са били по-ниско от нивото и затова са били зарити, без да бъдат разрушени.
Вероятно са складове, които са обслужвали бизнесмените, търгували по река Марица. Тя е играла важна роля за поминъка на този край и е била основна артерия, по която се развивала търговията преди пускането на железницата, собственост на специално създадената концесионна компания.
„Източни железници“ е за построяване и експлоатация на железопътни линии в европейската част на Османската империя. Основана е съгласно договор, сключен между османското правителство и барон М. фон Хирш през 1869 година.
През 1870-1874 г. са пуснати в експлоатация железопътна линия Цариград – гара Бельово (дн. гр. Белово) – с разклонения от Одрин за Дедеагач и от Търново Сеймен (Симеоновград) за Ямбол.
При строежа на железниците на българските земи се използва широко безплатният ангариен труд на българското население.
Изграждането на железния път допринася за икономическото развитие в южнобългарските земи, ускорява развитието на стоково-паричните отношения.
Компанията запазва собствеността и правата си в нашата страна до провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. Възползвайки се от стачката на железопътния персонал от 6 – 9 септември 1908 г., правителството на Александър Малинов иззема линиите на компанията на българска територия и ги обявява за български. С българско-турския протокол от 1909 година и споразумението между правителството и компанията (13 юни 1909 г.) се урежда въпросът за откупуването на линиите на българска територия (309,6 км) за 43 294 347 златни лв. (около 820 млн. евро), от които 2 111 978 лв. – за инвентар и наем. Дългът на България към компанията е оформен с руско-турския протокол (1909 г.) и руско-българския протокол (1909 г.).
Източник: Уикипедия

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 16, 2016 13:16
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.