Строители откриха старинни сгради на гарата в Симеоновград

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 16, 2016 13:16

Строители откриха старинни сгради  на гарата в Симеоновград

Акценти

  • Вестник Харманлийски НОВИНИ, брой 6/651, година XIV,12-18 февруари 2016

Свързани публикации

Строители откриха масивни старинни сгради в района на гарата на Симеоновград. През миналата седмица багер на гръцката фирма „Терна“, който трябваше да свали основния слой за предстоящия насип, попадна на зидове и сводове. Те са с дебелина над 50 сантиметра и са изградени от камъни, хоросан и цимент.
В момента са разкрити две помещения. Те имат дебел сводест покрив. Едното е с два отвора, които вероятно са били прозорци. Има и друг за врата. Голям отвор във второто помещение води към друго, което продължава в южна посока.
Първи новите руини изследваха роми. Те дойдоха с кирки и лопати и безстрашно се вмъкнаха в едно от помещенията. След като го разгледаха, казаха, че от него има проход, който продължава нагоре (южно) и там се разклонява на две.
Очаква се и мнението на археолози.
Сградите, които строителите откриха, се намират точно под релсовия път на гарата и дълги години върху тях са минавали тежки влакове, без да ги срутят. Те са строени преди направата на Баронхиршовата железница. При подравняването на перона на гарата, те са били по-ниско от нивото и затова са били зарити, без да бъдат разрушени.
Вероятно са складове, които са обслужвали бизнесмените, търгували по река Марица. Тя е играла важна роля за поминъка на този край и е била основна артерия, по която се развивала търговията преди пускането на железницата, собственост на специално създадената концесионна компания.
„Източни железници“ е за построяване и експлоатация на железопътни линии в европейската част на Османската империя. Основана е съгласно договор, сключен между османското правителство и барон М. фон Хирш през 1869 година.
През 1870-1874 г. са пуснати в експлоатация железопътна линия Цариград – гара Бельово (дн. гр. Белово) – с разклонения от Одрин за Дедеагач и от Търново Сеймен (Симеоновград) за Ямбол.
При строежа на железниците на българските земи се използва широко безплатният ангариен труд на българското население.
Изграждането на железния път допринася за икономическото развитие в южнобългарските земи, ускорява развитието на стоково-паричните отношения.
Компанията запазва собствеността и правата си в нашата страна до провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. Възползвайки се от стачката на железопътния персонал от 6 – 9 септември 1908 г., правителството на Александър Малинов иззема линиите на компанията на българска територия и ги обявява за български. С българско-турския протокол от 1909 година и споразумението между правителството и компанията (13 юни 1909 г.) се урежда въпросът за откупуването на линиите на българска територия (309,6 км) за 43 294 347 златни лв. (около 820 млн. евро), от които 2 111 978 лв. – за инвентар и наем. Дългът на България към компанията е оформен с руско-турския протокол (1909 г.) и руско-българския протокол (1909 г.).
Източник: Уикипедия

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 16, 2016 13:16
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.