Архивите разказват: Симеоновград през 1931 година

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 22, 2018 11:21

Архивите разказват: Симеоновград през 1931 година

Сред множеството документи, снимки и материали, свързани с историята на Марица, особено място заема Летописната книга на училище „Отец Паисий“, грижливо водена от учителските колективи в продължение на 50 години.
Ето как е изглеждал градът през 1931 година, описан в нея:
Търново Сеймен е малко градче с планирани улици отпреди 20 години. Повечето население живее в новопостроени къщи. Само 2- 3 улици са шосирани, имат тротоари и се осветляват с електричество. От двете страни на тези улици къщите са двуетажни и предават на селището вид на околийски град, какъвто е бил до 1900 година.
Той не отстъпва на други малки градове, макар и да не е околийски център, защото с малки изключения има такива учреждения, както и в околийските. Мирови съд, Народна банка, Популярна банка, Земеделска банка, Телеграф-пощенска станция, Участъкова амбулатория, първоначално училище, построено през 1914 година, земеделско училище, открито през 1929 година, руска гимназия и стара, на срутване църква.
През 1929 година селище от Търново – Сеймен е преименувано на Симеоновград по случай честването на 1000-годишнината от смъртта на цар Симеон.
Симеоновград е кръстопът на 4 шосета, от които най-главното е това, което го свърза със Стара Загора
Градът е важен железопътен център на 3 клона: Бургас, Пловдив и Цариград.
Селището има достатъчно земя за обработване. Тя е повечето черноземна и доста плодовита. Сее най-много памук, тютюн и житни растения. Голям е броят на черничевите градини, понеже се отглеждат буби.
В последно време масово се засаждат лозя.
Разположението на Симеоновград край река Марица с обширна равнина, край нея и друга, също така за работене площ, е издигнало и наложило на населението като главен поминък земеделието във всичките му отрасли.
Удобните пътища и мостове, които го свързват с околните селища, го правят център, където в празнични дни идват да обменят своите произведения и да направят покупките си хора от съседните селища. Това спомага за издигане и развитие на занаятчийството. Сега в града има 3 терзии, 2 дюкяна, шивачи – 5, обущари – 5, сараци – 2, железарни – 4, колари – 3, дърводелци – 4, кожухари – 2, бозаджии – 4, бръснари – 3, печатари – 1.
Повечето от занаятчиите са местни хора, и много малко придошли от други градове.
Преди няколко години се построиха четири модерни воденици, един дарак за памук и вълна на река Марица и две модерни дърводелници.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 22, 2018 11:21
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.