Архивите разказват: Симеоновград през 1931 година

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 22, 2018 11:21

Архивите разказват: Симеоновград през 1931 година

Сред множеството документи, снимки и материали, свързани с историята на Марица, особено място заема Летописната книга на училище „Отец Паисий“, грижливо водена от учителските колективи в продължение на 50 години.
Ето как е изглеждал градът през 1931 година, описан в нея:
Търново Сеймен е малко градче с планирани улици отпреди 20 години. Повечето население живее в новопостроени къщи. Само 2- 3 улици са шосирани, имат тротоари и се осветляват с електричество. От двете страни на тези улици къщите са двуетажни и предават на селището вид на околийски град, какъвто е бил до 1900 година.
Той не отстъпва на други малки градове, макар и да не е околийски център, защото с малки изключения има такива учреждения, както и в околийските. Мирови съд, Народна банка, Популярна банка, Земеделска банка, Телеграф-пощенска станция, Участъкова амбулатория, първоначално училище, построено през 1914 година, земеделско училище, открито през 1929 година, руска гимназия и стара, на срутване църква.
През 1929 година селище от Търново – Сеймен е преименувано на Симеоновград по случай честването на 1000-годишнината от смъртта на цар Симеон.
Симеоновград е кръстопът на 4 шосета, от които най-главното е това, което го свърза със Стара Загора
Градът е важен железопътен център на 3 клона: Бургас, Пловдив и Цариград.
Селището има достатъчно земя за обработване. Тя е повечето черноземна и доста плодовита. Сее най-много памук, тютюн и житни растения. Голям е броят на черничевите градини, понеже се отглеждат буби.
В последно време масово се засаждат лозя.
Разположението на Симеоновград край река Марица с обширна равнина, край нея и друга, също така за работене площ, е издигнало и наложило на населението като главен поминък земеделието във всичките му отрасли.
Удобните пътища и мостове, които го свързват с околните селища, го правят център, където в празнични дни идват да обменят своите произведения и да направят покупките си хора от съседните селища. Това спомага за издигане и развитие на занаятчийството. Сега в града има 3 терзии, 2 дюкяна, шивачи – 5, обущари – 5, сараци – 2, железарни – 4, колари – 3, дърводелци – 4, кожухари – 2, бозаджии – 4, бръснари – 3, печатари – 1.
Повечето от занаятчиите са местни хора, и много малко придошли от други градове.
Преди няколко години се построиха четири модерни воденици, един дарак за памук и вълна на река Марица и две модерни дърводелници.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 22, 2018 11:21
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 866 992 преглеждания