Режисьор събра Елин Рахнев и Антъни Хопкинс в една пиеса

Акценти

Вестник Сакарнюз, брой 48/79, 15-21 декември

Свързани публикации

Празничната програма в деня, в който Коледната елха в Ивайловград грейна, започна с представянето на пиесата „Кукувицата“ на Елин Рахнев.
Талантливите артисти от младежка театрална трупа „Актьорите” за четвърти път я поставиха на своя сцена, за да зарадват и тези, които са нямали възможност да се докоснат до това вълшебно представление. Режисьор на постановката е Иванка Шекерова.
Баща и дете бързат за училище, но ученикът все закъснява. Налага се всеки път да измисля все по-причудливи оправдания за закъснението си-за маргаритки, в които се е спънал, за индианци, които го спрели, за пеперуда, която го е отнесла.
Това е в разрез с правилата на закостенялата институция – училище, представлявана от строг директор, който на моменти освирепява, когато се нарушават каноните на повереното му образователно заведение.
Но красивият виртуален свят, който децата разкрасяват с измислените герои на закъсняващия, стопяват сърцето първо на учителката, която им преподава.
Фантазиите се подсилват и от една свободолюбива чистачка, която се обажда всеки път, за да засвидетелства, че разказите всъщност се сбъдват. Постепенно настъпва промяна. Накрая, вместо ученикът, закъснява учителката Стели и е принудена да разкаже оправдателна история. Тя, разбира се, е за кукувицата. Думите й размекват сърцето и на директора и той също се увлича, като си измисля разкази.
Пиесата е подсилена с интермедии, идея на режисьора. Танц на пеперудата, на маргаритката, на индианците, а на финала е и танцът на госпожа Стела с капитана, който я отвежда в света, за който е мечтала.
Музиката е валс, композиран от великолепния Антъни Хопкинс, а играта е на прекрасни ивайловградски актьори.

Иванка Шекерова: „В Ивайловград има много таланти“

Госпожо Шекерова, кога се появи идеята да поставите тази пиеса с този млад състав?
От много години исках да направя точно тази пиеса, но до миналото лято се двоумих. Когато ходихме с трупата на море, там им предложих, даже първото четене бе на брега, което беше върховно! Никога няма да го забравя. Стояхме на плажа с трупата и тогава всички решиха, че ще го направим заедно.

Колко време бе необходимо младите хора да я научат?
Ние започнахме репе-тиции октомври – ноември 2016, а премиерата ни бе през май тази година.

На кои фестивали смятате да участвате с „Кукувицата“?
В Тополовград смятаме да отидем. Децата искат да кандидатстваме и за фестивала в Албена. В период сме на търсене на подходящи фестивали. Но имаме изключително много покани да играем с билети. Бяхме в Пловдив и се представихме благотворително против насилието над жени и деца. Общо взето аз предпочитам те да играят пред публика, а фестивалите не са толкова важни. Знам какво сме направили и не ми е нужна оценка, но ще го направим, да си сверим часовника.

Смятате ли, че децата са дали всичко от себе си, че тези роли са им паснали?
Те не само дадоха всичко от себе си, но се разгънаха много като таланти. Смятам, че това е един много голям плюс за тях като млади актьори. Дали един ден ще решат да се занимават с тази работа или не, при всички положения това ще им остане като едно от най-силните неща, които са преживели в живота си. Те сами са ми го казвали.

С колко самодейци работите в Ивайловград?
Не може да се говори за самодейност, защото в думата самодеец се съдържа всъщност идеята само – деец. Това е човек, който действа сам. Тези хора не действат сами, те са актьори и аз държа навсякъде да се пишат актьори и не случайно нарекох театралната трупа „Актьорите“. Това са актьори, няма значение на каква възраст са. Актьорът се ражда, той не се създава. Създава се единствено и само начинът, по който да изградиш висок професионализъм. Талантът не се създава, той се ражда.

Има ли много таланти в Ивайловград?
Да, има много големи таланти там и аз се занимавам с около 20 актьора от 12 до 40 годишна възраст.

Как се приема пиесата Ви сред публиката?
Пиесата е вълшебна и не само актьорите, но вълшебството го усети за наша радост и публиката. Има вълнуващи благодарности към това, което сме направили и много често в очите на хората виждаме радостни сълзи на мечтание.