Плеядата – Театър и кино, част 3

Павел Атанасов
От Павел Атанасов май 29, 2018 09:14

Плеядата – Театър и кино, част 3

Него го познаваха всички в града. Бат` Живо (Живко Гарванов) го наричаха тези, с които се срещаше. Дали от носталгия, или по други причини всяко лято в антракта между двата сезона на театъра се връщаше в Харманли хем да си почине, хем да се зареди с нова енергия.
Изглежда му беше много уютно в бащиния дом. Живко беше приятен събеседник и чудесен имитатор. Обичаше вниманието на другите и шумно заявяваше присъствието си. В това отношение той и Пепа си приличаха – и двамата не оставаха незабележими.
За да „повдигна“ рейтинга на Живко Гарванов, макар че, мисля си, той едва ли се нуждае от моята подкрепа нито преди, нито сега, ще кажа, че е носител на званието „Заслужил артист“, два пъти е получил наградата на София за пиесите „Краят остава за вас“ и „Несериозна комедия“, орден „Св. Св. Кирил и Методий“ I ст. Лаурет е на първия Национален конкурс на художественото слово. И едно признание от колегите му в театъра, наричали са го майстор на диалога.
Творческият му път преминава през Бургаския театър, Народния театър „Иван Вазов“ и кариерата му завършва в театъра „Сълза и смях“. Играл е в много ТВ театрални постановки и в около 40 филма.
Отиде си внезапно, изгоря като метеор.
Стоян Стоев е другият „Заслужил артист“ от Харманли. В своя творчески път той изигра много роли както в театъра, така и в киното и телевизионния театър. Надарен с артистичен талант, той изграждаше с неподражаемо майсторство образите на своите герои.
Остана завинаги в съзнанието на българите с ролята си на Захари Стоянов от филма „Записки по българските въстания“. И той като други харманлийски артисти най–напред игра в Бургаския театър, а после до края на кариерата си в Театъра на Армията.
Носител е на орден „Св. Св. Кирил и Методий“, медал „За заслуги“ към БНА, наградата „Златна роза“ за дебют от Варненския кинофестивал и Голямата награда „Златна роза“ за филма „Те надделяха“ от същия кинофестивал.
Не можа да се пребори с алкохолната зависимост и почина твърде млад – на 59 години.
С Димитър Милушев сме съученици, в един клас, но в различни паралелки. Познавахме се добре от училището и от футболното игрище, бяхме в един отбор.
Той беше доказателство за присъствието на ярък талант въпреки условията, при които е израснал. Подготвяше се сам, без частни учители и ментори. И успя. След завършването на театралния институт беше част от Ансамбъла на Строителни войски. Участвал е в над 40 филма. Ролите му бяха по–скоро епизодични или второстепенни, но ярки, плътни, запомнящи се.
Още две имена ще спомена: Антон Демерджиев и Нина Коларова. Те са от по–младата генерация артисти.

снимка: Интернет

Втора част

Павел Атанасов
От Павел Атанасов май 29, 2018 09:14
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.