Плеядата – Театър и кино, част 3

Него го познаваха всички в града. Бат` Живо (Живко Гарванов) го наричаха тези, с които се срещаше. Дали от носталгия, или по други причини всяко лято в антракта между двата сезона на театъра се връщаше в Харманли хем да си почине, хем да се зареди с нова енергия.
Изглежда му беше много уютно в бащиния дом. Живко беше приятен събеседник и чудесен имитатор. Обичаше вниманието на другите и шумно заявяваше присъствието си. В това отношение той и Пепа си приличаха – и двамата не оставаха незабележими.
За да „повдигна“ рейтинга на Живко Гарванов, макар че, мисля си, той едва ли се нуждае от моята подкрепа нито преди, нито сега, ще кажа, че е носител на званието „Заслужил артист“, два пъти е получил наградата на София за пиесите „Краят остава за вас“ и „Несериозна комедия“, орден „Св. Св. Кирил и Методий“ I ст. Лаурет е на първия Национален конкурс на художественото слово. И едно признание от колегите му в театъра, наричали са го майстор на диалога.
Творческият му път преминава през Бургаския театър, Народния театър „Иван Вазов“ и кариерата му завършва в театъра „Сълза и смях“. Играл е в много ТВ театрални постановки и в около 40 филма.
Отиде си внезапно, изгоря като метеор.
Стоян Стоев е другият „Заслужил артист“ от Харманли. В своя творчески път той изигра много роли както в театъра, така и в киното и телевизионния театър. Надарен с артистичен талант, той изграждаше с неподражаемо майсторство образите на своите герои.
Остана завинаги в съзнанието на българите с ролята си на Захари Стоянов от филма „Записки по българските въстания“. И той като други харманлийски артисти най–напред игра в Бургаския театър, а после до края на кариерата си в Театъра на Армията.
Носител е на орден „Св. Св. Кирил и Методий“, медал „За заслуги“ към БНА, наградата „Златна роза“ за дебют от Варненския кинофестивал и Голямата награда „Златна роза“ за филма „Те надделяха“ от същия кинофестивал.
Не можа да се пребори с алкохолната зависимост и почина твърде млад – на 59 години.
С Димитър Милушев сме съученици, в един клас, но в различни паралелки. Познавахме се добре от училището и от футболното игрище, бяхме в един отбор.
Той беше доказателство за присъствието на ярък талант въпреки условията, при които е израснал. Подготвяше се сам, без частни учители и ментори. И успя. След завършването на театралния институт беше част от Ансамбъла на Строителни войски. Участвал е в над 40 филма. Ролите му бяха по–скоро епизодични или второстепенни, но ярки, плътни, запомнящи се.
Още две имена ще спомена: Антон Демерджиев и Нина Коларова. Те са от по–младата генерация артисти.

снимка: Интернет

Втора част