Нидал Алгафари: „Църквата ни оттласква от духовното и ни бута към материалното“

Акценти

• Вестник Сакарнюз, #22/102 1-7 юни 2018

Свързани публикации

• „Кей енд Ви“ ще доставя храна за 500 човека и в община Свиленград 0 17.фев.
• “Зеленият сертификат” отваря всички врати 0 27.окт.
• Почетна грамота и плакет – награда за Бизнес сдружение 0 11.ное.

„Църквата ни оттласква от духовното и ни бута към материалното, защото в нейните тези има много пропуски и пролуки.“ Това каза Нидал Алгафари, на среща в Любимец. В читалището той разговаря с жени от града, които го бяха поканили да представи книгите си. Пред тях гостът сподели, че според него възпитанието, моралът и ценностната ни система са стъпили върху десетте Божи заповеди, които теологично не са правилни и той не приемал тяхната божественост.
Господин Алгафари е написал няколко романа, които ортодоксалните духовници ги приемат като сатанински, без даже да са ги прочели. Може би защото заглавието на единият от тях е „Боже, защо Господ лъже?“. Чрез обра-зите и историите в него авторът подхваща теологични спорове, които понякога стигат до отрицания. Той обаче все пак смекчава тона и казва: „Това е литературно произведение – не назидавам, не теоретизирам.“
Основната му критика към 10-те Божи заповеди е, че те не са Божи, а трябва да бъдат Господни. Твърди, че са неверни и че не могат да бъдат от Бога, защото противоречат на самата тяхна догма. „Как може човек за оцелее, след като спазва една от тях „Не убивай“. Убийство е, когато отнемеш Божествената частица от живото, да махнеш живота и то става тлен. Тогава задавам въпроса: Аз като съм любимото чадо на Господ и той ми е изпратил тази заповед, как да се нахраня. Ако не убиеш заек или кокошка, какво ще ядеш да оцелееш. А вегетарианците, ако не изскубнат марулята, с какво ще се нахранят. Може ли Господ да ми изпрати заповед, с която да се самоунищожавам?, възмущава се той.
Нидал е предизвикателство за всеки специалист по теология и кошмар за онези, които носят расото, колкото да си изхранват прехраната. Според него религията и вярата са тотално различни неща. „За мен Бог е всеки един от нас и ние, човеците, можехме да обичаме безмерно, ако не бяха моралът, ценностната ни система и възпитанието ни, основани на властолюбието на религиите! Дава пример, че Христос е ходил с дрипи и със сандали. Единствен път е яздил осел, магаре. „Сегашните духовници се скъсаха да ходят с ролекси, с кадилаци, какви ли не скъпи неща да се показват! Абе, джанъм, искаш ние да даряваме по Коледа – ами само се погледни и се и виж, че това което държиш по ръцете си и виси по тебе ще нахрани едно село за 10 години.“ Според подобни хора не са духовници, а търговци.
В Библията пише, че са изгонили търгашите от храма, но сега на тяхно място са се настанили други, монополисти. Оприличава храмовете като верига хипермаркети, в които се плаща за всички задължителни тайнства – кръщене, венчавка, опело.
Авторът познава в детайли Библията и Корана. Не отрича различните религии, а само дискутира лицемерието, йерархията от ангели и демони, налагането на догмите. Той разказа за срещи с някои личности, които са високо в йерархията в религията, които не са дали задоволителни обяснения на текстове от Библията и Корана. Един от неудобните въпроси към мюсюлманите е, защо след като ислямът разрешава до 4 жени, Мохамед е имал 9?
Нидал прави много срещи из страна, с различни хора. Някъде си запушват ушите, като го слушат да говори такива работа. Други го заклеймяват, че ислямска фондация му е платила той да руши православието, без да са прочели книгите му.
Господин Алгафари казва, че Бог ни е създал по свой образ и подобие, без да изисква и очаква от нас нищо. Всички, присвоили си ролята на посредници между нас и Бога: пророци, апостоли, „духовници“, патриарси, имами, папи и шейхове, пък измислили Господа по свой образ и подобие. „Има заповед – не си правете кумири освен мене, а Богородица каква е? А Свети Георги? Имаш Бог, моли се на него, от къде на къде ще търсиш посредници и когато му се кланяш, то става кумир.
Аз не знам по света да има църква или храм, който да се нарича Божия. А името на Бога? Всички са на светци, на празници, но на самия Бог няма!
Аз смятам, че Бог е любов. Затова книгата ми е „Любиш ли, ти, Бог си“
Думите му предизвикаха много дебати сред присъстващите, които продължаха и след края на срещата.
На финала на госта му подариха бутилка вино, което да го опияни и да има нови творчески успехи.