Най-големи са загубите при началниците, чиито коне са най-бързи – V част

Акценти

• Регионален вестник # 17/901 година XVII, 1 - 7 май 2020 г. излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

• Убит е герой в разследване за корупционна схема в спецсъда, седмицата 29 януари – 4 февруари 2024 г. 0 05.фев.
• В Дикя празнуваха два дни Трифоновден 0 04.фев.
• За 13 часа изгоряха две кметства 1 11.ное.

Продължава от IV част

Bярно е, че загубитe на една част не е мерило за достигнатите резултати. Но тя е сигурно мерило за моралното напрежение, което частта е могла да издържи, понасяйки тия загуби в движение напред. Случаите, когато една атакуваща част понася големи загуби при спиране под огъня на противника или при отстъпление не може да се отнасят към този на атакуващата конница, в чиято атака подобни фази не се предвиждат.
Особено при Карапелит, дето обектът на атаката беше еднакъв за всички и куршумите еднакво косеха във всички посоки, а инициативата на по-долните началници, нито би могла да се прояви, нито да укаже никакво влияние върху загубите, процентът на последните бе в тясна зависимост от устрема и дълбочината на проникването в неприятелското разположение, на отделните атакуващи поделения.
В зависимост от същото е и съотношението между убитите и ранените, което за ескадрона (2:3) е много по-голямо от нормалното (1:4). По правило, това съотношение се увеличава с приближаване до противника и при самия удар. Числото на убитите, обаче, порасна твърде много, когато атакуващите навлязоха навътре в неприятелските линии, дето всякой от тях се намери пред цевите и ножовете на множество пушки. Изходът от такава борба е, обикновено, геройската смърт.
Най-голям е процентът на загуби в началствуащите лица, чиито по-здрави и по-буйни коне бързо изхвръкнаха напред.
Една бяла полоса, съставена от труповете на белите коне и падналите ездачи, които също бяха с бели летни рубашки, очертаваше бойния и тъй обилно напоена с кръв пътя на 4/6 ескадрон при Карапелит.
Месец и половина след атаката, през време на бейовете в Добруджа, ескадронът бе в намален съставч и вместо четири, имаше само два взвода. А когато, преди втората атака на Кубадинската позиция, стана попълването му с хора и коне, от допълнящите ескадрони, той вече нямаше първата физиономия на „белия ескадрон“!

Критическа оценка и отговори

Ако искаме да се отнесен критически към атаката при Карапелит, първия въпрос, върху който требва да се спрем, е дали требваше, при дадените условия, да се предприеме тя изобщо и дали требваше да се проведе по описания начин?
Това ще ни стане ясно, като изходим от ръководната идея за операцията на 1-а конна дивизия през този ден.
Заповедта на генерал Колев до командира на 4-а конна бригада е била: „да настъпи с бригадата си северно и източно от с. Конак куюджук, с цел да ангажира и атакува челото (к. н.) на главните сили на противника, за да им попречи да вземат участие в боя, който ще се развие при с. Кочмар“ (реляции конната дивизия, стр. 58). Тази заповед, дадена преди два часа и при съвсем друга обстановка, когато наистина главните сили с били при с. Конак куюджук, губеше вече своята смисъл при Карапелит и дори беше неизпълнима от буквално гледище, защото никакво чело на колона и никакво движение на противника към своята предна охрана нямаше, а според началник щаба на конната дивизия и бригадния командир, имало даже и отстъпваща колона. Въреляциите на конната дивизия е казано: – „задачата на 4-та конна бригада се изпълнявате доброволно от самия противник, който се бягаше дезинтерес сирал от участта на авангарда си при с. Кочмар“, което напълно отговаря на действиетелността.
Но ако въпреки това, командването при Карапелит е искало да „деморализира и унищожи“ противника, както се говори в реляциите на конната дивизия на стр. 59, то би трябвало на всяка цена да изчака 2-рия конен полк с двата картечни ескадрона, които бяха на път и пристигнаха 15 минути след атаката.
Този полк в състав 3 саблени и 1 картечени ескадрони, а така също и картечен ескадрон, които бяха спешени при с. Кочмар, получиха заповед да се присъединят към бригадата, но те не можаха да догонят 6-и коннен полк. Една от причините за това бе и зле организираната връзка от бриг. щаб. В случая се налагаше едно много по-сериозно отнасяне към този въпрос: вместо един конник, какъвто е бил оставен за показване на пътя, по който се движи 6-и конен полк и който конник сам не го познавал, трябваше да се разстави цел, а верига от конници за свръзка, при общ началник офицер или подофицер. Освен това, командирът на бригадата, като беше решил да тръгне само с б-и полк, трябваше да даде на командира на 2-ри конен полк по точни указания за посоката на движението и да му съобщи задачата на бригадата, а не да се ограничи само с посочване сборния пункт, а още повече и да не го дочака там.
Бригадният командир при тръгването беше даже забравил 1/6 картеч. ескадрон. После генерал Колев изненадан видял този ескадрон още на позицията при Кочмар и лично му е заповядал веднага да догони своя полк.
Даже и да бяха изпълнени тези две условия, 2-ри конен полк, може би, щеше само да намали своето закъснение, но все пак не би могъл без риск за прекомерно изтощаване на конете да се яви едновременно с 6-и конен полк на бойното поле, защото когато последният тръгваше, първият беше още на позиция на западния край на селото и трябваше да губи време за събирането си. Поради това, в случая може да става дума не за закъснение на 2-ри конен полк, а по-скоро за прибързване от страна на бригадния командир с 6-и конен полк, и то прибързване не поради незабавното тръгване и усиленото движение, които се налагаха от неизвестността и нуждата да се излезе по-скоро между предната охрана и главните й сили, а поради преждевременното предприемане на атаката, което не може да се оправдае от здравия разум.
В няколкото описания на действията при Карапелит, които ни е дал бившия началник щаб на конната дивизия, генерал о.з. Кисьов, той никъде не дава задоволително обяснение на съществения въпрос относно насъбиране силите на бригадата, щом като се е решило предприемането на едно действие от такъв размах, каквото е атаката на романските главни сили. И многото други незначителни подробности, които срещаме в тия му описания, като че ли целят тъкмо да отклонят вниманието от този въпрос, в отговора на който се съдържа една тъй ценна, в отрицателен смисъл, тактическа поука.
Защото „деморализирането на противника“ не е формула, с която може да се оправдават всички безогледни атаки, всяко нахвърляне върху противника при среща с него, като се игнорират основните принципи за боя и не се държи никаква сметка за загубите, които може да се дадат и които могат да деморализират, понякога, повече самите нас, отколкото противника. Ний поне, българите, от опит знаем това много добре и не бива да го забравяме!

В няколко броя публикуваме материали, свързани с битката на бойците от 6-и конен полк с румънските части край Карапелит. Те са отпечатани във вестник „Нашата конница“ от 30-е години.
Казармите на полка са били в Харманли, а през септември 1916 година е бил дислоциран в Добруджа, където е водил победоносна битки с румънски войски.
Копие от вестника ни бе предоставено от Павел Петков, чийто прадядо е служил в 6-и конен полк.

Снимка: Архив Митко Димитров

продължава