Мастър шеф откри кулинарна фиеста в Ивайловград

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, #33/162, 13-19 септември 2019 г.

Свързани публикации

• С пари от дарителска акция ученици ще разкрасят училището си 0 16.апр.
• Единствено „Европът 2005“ е допуснат за ремонт на пътища в Ивайловград 0 13.май
• Реките се изпълниха, засега опасност от разливи няма (обновена в 15:30ч) 8 17.ян.

Юри Велев, мастър шеф от Метро Академия, бе специален гост на осмото издание на фестивала на традиционните храни, поминък и занаяти „Кулинарното наследство на Тракия“. Той се състоя в събота, 7 септември, в Ивайловград и се превърна в кулинарната фиеста
Тя започна след 16:00 часа, а на повече от 40 щанда местни производители показаха вкусни гозби по стари рецепти. Сръчни майсторки представиха характерни ястия, приканвайки гостите на фестивала да се докоснат до автентичния вкус на току-що изпечен зелник, клин, вкусно ястие в гювеч, дъхави баници, сладки баклави, мекици, сирена и други вкусотии.
Преди експонатите да бъдат разпродадени жури оценяваше вкусните гозби.
Наградата за „най-добро представяне на традиционен занаят“ заслужи Иван Димитров от кв. „Лъджа“.
Теодора Ламбова получи призът за „Съвременно изкуство”.
За „най-добър десерт по стара рецепта“ бе определено „обредно тестено изделие“ от село Драбишна.
Награди получиха ястие, сготвено по автентична рецепта от село Орешино, друго „с вкус и мирис от Европа“, от Франция, „Божествена напитка“ направено в с. Свирачи. Минка Димитрова от с. Студена бе наградена за своите домашно – млечни продукти. Друга награда получи атрактивния щанд на село Гугутка;
Почетен знак за заслуги получиха селата Плевун, Ламбух, Белополяне и клуб „Тракия” от Ивайловград;
Благодарствени грамоти за принос в провеждането на фестивала бяха дадени на Людмил Каравасилев и Иван Пехливанов.
Почетна грамота за цялостен принос във фестивала се връчи на Комитета по Европейско побратимяване – град Лонго.
На финала на централния площад „Тракия“ бе представен спектакъл „Невястата“ на Ансамбъл „Родопа“, Смолян.
Този фестивал, осми по ред, показа, че българските традиции събират хора от близо и далеч, което дава възможност да се насладят на труда, на обичаите, които са богатство, съхранено до наши дни.