Инва­ли­дът То­ми се катери по стълби на ОбА в Харманли

Един ден след ка­то чес­тва рож­де­ния си ден, във втор­ник 9 ноември, в Хар­ман­ли прис­тиг­на ин­ва­ли­дът-ма­ра­то­нец То­ми Хоф­марк. Той посети Общината, но пос­тро­е­на­та пре­ди 40 ­го­ди­ни сгра­да, в ко­я­то се на­ми­ра ОбА се ока­за неп­ри­год­на за хо­ра с ув­реж­да­ния ка­то не­го­во­то. В то­ва се уве­ри и гос­те­ни­нът-ин­ва­лид. По­ло­ви­на­та от стъл­би­те той из­ка­чи с по­мощ­та на прид­ру­жи­те­ля си Сю­лей­ман Ка­ра­хан, а ос­та­на­ла­та част – сам.

На тре­тия етаж той бе при­ет от кме­та на об­щи­на­та Ми­ха­ил Лис­ков. На сре­ща­та с не­го, със­то­я­ла се в ста­я­та на пред­се­да­тел­ка­та на ОбС Мин­ка Ру­се­ва, при­със­тва и зам.-кме­тът инж. Ге­но Ге­нев.

По вре­ме на 45-­ми­нут­на­та си сре­ща с уп­ра­ва­та на гра­да ни То­ми спо­де­ли пред при­със­тва­щи­те цел­та на ма­ра­то­на, кой­то той про­веж­да от Кьолн до Истан­бул. Най-об­що тя мо­же да се фор­му­ли­ра ка­то вдъх­ва­не на ку­раж на ко­ле­ги­те си по съд­ба. На тях той по­же­ла: ,,­Да мах­нат ке­пен­ци­те и да гле­дат и нас­тра­ни. Инва­ли­ди­те са рав­нос­той­ни на дру­ги­те хо­ра и то­ва тряб­ва доб­ре да се знае.” То­ми се на­дя­ва пуб­ли­ку­ва­не­то на не­го­ви­те ду­ми в ме­ди­и­те ще пов­диг­не ду­ха на дру­ги­те ин­ва­ли­ди.

Ве­чер­та То­ми ос­та­на в Хар­ман­ли, ка­то об­щи­на­та пое раз­хо­ди­те по прес­тоя му тук.

То­мас Хоф­марк, как­то е ис­тин­ско­то му име, е за­поч­нал сво­я­та ек­стрем­на оби­кол­ка от Кьолн на 27 юли от но­во­от­кри­тия ста­ди­он ,,Рейн Енер­ги­я” и ще я за­вър­ши в Истан­бул. По пъ­тя той се от­би­ва във всич­ки об­щи­ни и се сре­ща с ръ­ко­во­ди­те­ли­те им. Сре­ща се съ­що и с мно­го ин­ва­ли­ди, раз­го­ва­ря за тех­ни­те проб­ле­ми, за­пис­ва им ад­ре­си­те и при след­ва­що­то си по­се­ще­ние в Бъл­га­рия ще им по­мог­не с как­во­то мо­же.

То­ми пъ­ту­ва ве­че 106 дни и е из­ми­нал 3 180 км до­се­га. Ми­на­ва сред­но от 30 до 50 ­ на ден.

Кон­ту­зи­я­та си 38 -го­диш­ния То­ми по­лу­ча­ва ка­то мин­ьор пре­ди 15 ­го­ди­ни, ко­га­то е бил за­тис­нат при срут­ва­не на га­ле­рия. От то­га­ва не мо­же да дви­жи кра­ка­та си. По къс­но през 2001г е учас­тник в гер­ман­ско­то шоу ,,Big brother”, къ­де­то за­вър­зва поз­нан­ства, ко­и­то му по­ма­гат по-къс­но в ка­у­за­та. Спон­со­ри­рат го най-раз­лич­ни фир­ми ка­то по-го­ля­ма­та част от тях са про­из­во­ди­те­ли на ак­се­со­а­ри за ин­ва­ли­ди. В мо­мен­та той е иг­рач в бас­кет­бо­лен от­бор. Раз­ве­ден е, има две де­ца. Рад­ва се, че нав­ся­къ­де го пос­ре­щат ка­то обик­но­вен чо­век .

Сред­ства­та, с ко­и­то по­ма­га­ме на ин­ва­ли­ди­те, каз­ва той, в Гер­ма­ния се съ­би­рат ка­то же­ла­е­щи­те да им по­мог­нат се обаж­дат на те­ле­фон, кой­то се так­су­ва 0,98 ев­ро цен­та на обаж­да­не. За Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния та­зи су­ма е твър­де ви­со­ка и за­то­ва не го съ­об­ща­ва­ме тук.