Българското утро

Михаил Тошев

Тази сутрин хаджията си пиеше кафето при Кривия Ибрям и говореше на близките до него.

– Не е хубаво това, което става в школото. Новият даскал учил децата на български! Я, дето съм ходил на Света гора, минавал съм по много чаршии и дюкяни, не съм чувал да се говори друго освен гръцки и турски. Говорят си хората и се разбират, и пазарлъка става. Ако разберат, че си българин, не само селяма няма да ти приемат, ами ще ти се изсмеят. Даскала ще ги учи на български…, ама виновни са и другите, дето му уйдисват на акъла. Пийна шумно то кафето и нахлузи феса над окото си.

-Не е хубаво това, ама няма кой да го спре. Валията, валията се ослушва и нищо не прави. Тежка дума имаше аджията, та и другите в кафенето започнаха заедно с него да негодуват. Сапунжията беше седнал наблизо, слушаше го иго подкрепяше с кимване на глава.

Тази сутрин беше слънчева, топла и тиха. Гласът на черковната камбана призоваваше за молитва. По всички улиици празнично облечени хора се отправяха към църквата. По пътя откъм реката идваше Сапунжията с жена си, празнично нагиздена, с шаечна блуза с куршумен цвят и бяла кърпа на главата, на перо завързана. Той, обут с цифаля, препасан с широк кенарен пояс, стъпваше сербез, пюскюлът на феса му се люшкаше отстрани и гъделичкаше ухото му. Вървят бавно, искат да позакъснеят за ихтибар. Нека другите да ги почакат.

Когато влязоха в двора, видяха че църквата беше пълна. Разбраха, че са закъснели повече, отколкото трябва и влязоха тихо. Хората, смълчани очакваха попа. Службата трябваше да започне, но той се бавеше, ходеше неспокоен, търсеше нещо забравено или изгубено. Чорбаджи Лачо го подкани:

– Трябва, ама няма ми го молитвеника. Къде ли съм го дянал?

– Остави молитвеника. Ти си знаеш молитвата.

– Знам, ама не и на гръцки.Трябва да започваш, отче.

– Карай на български – подсети го Даскала.

– Ти почни богослужението на български, а колкото до владиката, ние ще се оправяме.Ами владиката? – с уплашен поглед търсеше подкрепа за оправдание.

Това окуражи попа. Някой му сложи в ръката кандилото. Той го размаха и ароматът на тамяна се смеси с прегрялата лой на свещите.

Гласът затрептя над главите на присъстващите. З а първи път се пееше молитва на български. Миряните се споглеждаха с доволни усмивки.

Когато свърши песнопението и размаха кандилото, раздуха го гласът на Сапунжията:

-Защо попът пее без молитвеник, и защо не е на гръцки?

Ти, бре – намеси се чорбаджи Лачо – ти какво се сяташ от гръцки. Размяната на думи заприлича като замерване с камъни, усещаше се нажежаване. Жените с деца побързаха да излязат. В божия храм стана задушно и тягостно. Стана спречкване. Групата на гръкоманите със Сапунжията бяха избутани на двора, където препирнята премина в сблъсък, който прерасна в сбиване. Чуваха се удари и охкания, ругатни и псувни, които продължиха прекомерно много.

Разтревожен, попът се показа на вратата с укорни думи:

– Срамота е такова чудо да става пред църквата, българи да се словат като гагаузи. Срам е за всички ви. Гласът на попа ги стресна. Виковете пресекнаха, едни се прибраха в църквата, другите без фесове излизаха от черковния двор със Сапунжията.

На другата сутрин Сапунжията посети валията и му се оплака от злосторниците на чорбаджи Лачо и даскала.

След неговото излизане, валията извика пандурина и му заръча да иде да каже на даскала да дойде. Да дойде, не да го доведе. Щом пандуринът похлопа на вратата, даскалът се сети, че гръкоманите са го изпреварили. Прие поканата и изпрати пратеника да си върви и тръгна към конака. Когато влезе, свари турчина да пуши с чибука, загледан през прозореца. Поздрави учтиво и зачака. Валията го посрещна с упрека:

– Какво сте направили вчера – кръвнина. Децата от махалата да икиндия събирали фесове и счупени бастуни. Сапунжията дойде тази сутрин да се оплаче от вчерашното сбиване, и му личеше: носът му беше надут и червен, като кочан от цвекло.

–  Ти си умен човек, даскале – как позволи това?

– Упрекът ви е правилен, но поводът за свадата започна от групата на Сапунжията. Настръхнаха и другите и вече никой не може да ги спре.

– Е, хайде – прекъсна го турчинът – за всичко се намира колай. Хитър човек си, направи така, че да настъпи рахат във вилаета. Сега отивай да си гледаш школото. И хитрата – не си търси белята.

След свадата, гъркоманите разбраха безсилието си, примириха се. Българите, начело с чорбаджи Лачо взеха връх – наложиха се.

От този ден, всяко неделно утро, свещеникът провеждаше службата в църквата на черковнославянски.

Други разкази от този автор:

Пътят на свещеника, На развиделяване, Петимата заточеника, Легенда за старата чаршия, Празникът, Жаждата за съвършенство създава красотата,  Скъпият гостенин, Българското утро, Легенда за двамата закрилника, Срещи, Преданието, Улица “Янко Сакъзов”