Черно море играе ключова роля във войната на Русия срещу Украйна

Акценти

• Русия изнася значителна част от зърното, торовете и други стоки през черноморските пристанища.
• Полезността на търговския маршрут също се е увеличила за кратко време, защото осигурява достъп на страни, които не са подписали западните санкции срещу Русия.

Свързани публикации

• Златната камила от Тополовград прекоси Тихия океан 0 30.май
• Арестуваха българи, прекарващи бежанци през Гърция 0 17.ное.
• Гърция затвори границата си за българи 0 23.юли

Томас Лачан DW

Черно море някога е било геополитическа мисъл в Европа. Но това се промени, откакто Русия започна войната си срещу Украйна. Сега много интереси се сблъскват във вътрешното море между Европа и Азия.

След края на зърнената сделка между Русия и Украйна и двете страни увеличиха атаките си срещу търговските кораби на другата страна в Черно море. Русия блокира споразумението от средата на юли – по-често обстрелва украински пристанища и заплашва товарни кораби. Украйна от своя страна обяви шест пристанища на руското черноморско крайбрежие за рискови зони за война и заплаши с ответни атаки срещу товарни кораби, танкери и пристанищни съоръжения.

Като врата към останалия свят, Черно море има огромно стратегическо и икономическо значение както за Русия, така и за Украйна. Но други страни с брегове на Черно море – особено членките на НАТО Турция, България и Румъния – също имат интереси там.

По време на Руската империя, а по-късно и по съветско време, Черно море формира южния фланг на великата сила. Тя остана трамплин, от който Русия може да упражнява влиянието си в Средиземноморието, Близкия изток, Северна Африка и Южна Европа. Черно море също така дава на Кремъл достъп до по-далечни страни, където е военно активен, като Либия и Сирия, която е домакин на руска военноморска база в Тартус.

Военният център на Русия в региона е нейният Черноморски флот, който е със седалище в кримския пристанищен град Севастопол непрекъснато от 1793 г. насам. Анексирано от Украйна през 2014 г., съоръжението има специално значение за Москва като рядко дълбоководно пристанище, което може да се използва за военни цели дори през зимата.

Желанието на Кремъл да запази хегемонията над Черноморския регион се демонстрира от многобройни, умишлено подстрекавани регионални конфликти през последните години. В резултат на това Русия сега контролира приблизително една трета от бреговата линия, въпреки че притежава само около 10% от нея съгласно международното право. През 2008 г. Русия се намеси в Грузия и създаде две републики, лоялни на Кремъл, включително Абхазия на източното крайбрежие на Черно море.

През 2014 г. Русия незаконно анексира Кримския полуостров. През февруари 2022 г. Русия нахлу в Украйна, окупирайки големи части от южната част на страната.

Черно море е изключително важно за търговската политика на Кремъл. Русия изнася значителна част от зърното, торовете и други стоки през черноморските пристанища. Полезността на търговския маршрут също се е увеличила за кратко време, защото осигурява достъп на страни, които не са подписали западните санкции срещу Русия.

Жизненоважен търговски път

Черно море е още по-важно за Украйна. В мирно време над 50% от общия износ на Украйна минава през Одеса, най-голямото черноморско пристанище в страната. Като един от най-важните региони за производство на зърно в света, това беше основният износ, докато споразумението за зърно с Русия приключи в средата на юли. Преди началото на войната Русия и Украйна заедно изнасяха малко под 24% от пшеницата в света и около 19% от ечемика, заедно с 60% от световния износ на слънчогледово олио.

Русия и Украйна сега все по-стратегически се насочват един към друг към търговските кораби в Черно море. И двете страни биха пострадали икономически, ако има забавяне на търговията през Черно море. Украйна остава особено зависима от този маршрут, въпреки че страната диверсифицира експортните си маршрути и сега изнася само 40% от зърното си през Черно море, изпращайки останалата част по сухопътния маршрут през Европейския съюз.

Докато Русия и Украйна се борят за търговските пътища север-юг, връзката изток-запад става все по-важна за Европейския съюз, който има две държави-членки на брега на Черно море: Румъния и България. Вече са сключени и споразумения за асоцииране с Грузия и Украйна. Представителите на ЕС все повече гледат на Черно море като на важен коридор за транспорт на стоки и енергия между Азия и Европа.

И тъй като ЕС се стреми да стане независим от руския нефт и газ, страните производителки на петрол в Кавказ стават все по-важни. Азербайджан например изнася нефт и газ за Европа през Грузия и Турция. Маршрутът през Черно море заобикаля както Русия на север, така и Иран на юг, което го прави от особено стратегическо значение, тъй като Европейският съюз наложи тежки икономически санкции и на двете страни.

НАТО също има силни интереси в областта на сигурността в Черноморския регион. От 1997 г. до нахлуването на Русия в Украйна 31-членният военен съюз провежда големи маневри там всяка година. Само три военноморски сили на НАТО – България, Румъния и Турция – обаче присъстват постоянно в Черно море. Това датира от Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която гарантира на Турция пълен суверенитет над ключовите проливи Босфора и Дарданелите, които осигуряват единствените излази от Черно море до Средиземно море. Веднага след нахлуването в Украйна Турция затвори тези проходи за всички военни кораби, а не само за руските, като по този начин запази военноморския баланс на силите.

С контрола си върху достъпа до Черно море, уреден с международни договори, Турция заема ключова геостратегическа позиция. Тя е най-важният партньор на НАТО в региона и вижда себе си като търговски център за Централна Азия, Кавказ и Близкия изток.

Турция също така се стреми да осигури лидерската си роля в региона чрез НАТО, което прави отношенията й с Русия особено важни. И Турция, и Русия разглеждат Черно море като основен приоритет. Междувременно Турция следи отблизо, за да гарантира, че балансът на силите се поддържа възможно най-много. Но споразумението от Монтрьо позволява на Турция да изключи други участници – включително НАТО – което играе право в ръцете на Кремъл.

Тази статия първоначално е написана на немски език.