Хората в общината са невероятни – свестни, чисти и гостоприемни

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 11/1083, година XXl, 15- 21 март 2024 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Вече година бруцелозата мори добитъка в тополовградското село Мрамор 0 13.сеп.
• Партии си отмъкват кандидатите за кметове на кметства 0 21.сеп.
• Отвориха единия от пътищата през Голямата звезда 0 01.сеп.

Господин Кълвачев, господин Ангелов, вече сме на края на един четиридневен период, през който обиколихте осем селища в община Тополовград в реализация на проекта на Общинския исторически музей и Министерство на културата „“Красота, дух и традиции“. Вашите впечатления, доволни ли сте, изпълнихте ли целите, които си бяхте поставили?
Ю.А.: Аз лично изпълних моята цел сто процента до тука. С хубавите посрещания, с хубавите хора, с които се срещнахме, и това, което дадох от себе си, за да мога да запечатам всичко в изображения и да дам възможност на хората от България и извън нея да видят цялата тази красота. Да видят колко много е тя в един непознат край на България.
В.К.: За мене духът и традициите, това са корените на едно населено място, корените на една държава. Тези неща бъдат ли забравени, бъдат ли неглижирани, дървото изсъхва. Затова, ако няма корен, няма да има и дърво, няма да има и народ, няма и да има държава. В тая обиколка останах очарован, даже повече от очарован, и видях, усетих, че когато засвидетелстваш внимание и уважение, тези обикновени хора разкриват душите си пред тебе и става нещо великолепно, нещо красиво. Във всяко едно село, като почнем от Радовец и минем през Устрем, Мрамор, Орешник, Срем, Синапово, Орлов дол. Нямам думи, умилен съм до сълзи. Същото се отнася и до Хлябово, последното село от обхода, където сме в момента и което е уникално място за България. Ето сега говорихме за хорото „Щеркольовата“, за мегалитите, за енергията , която струи от всякъде. Това са велики работи за тая скапана държава, дето има такива богатства, пък не може да си ги опази, да ги съхрани и продължи. Господ да пази тези свестни и чисти хора да могат да съхранят духа.

Как всичко видяно, заснето, гарнирано с впечатленията ще стигнат до хората. Какво следва, какво ще стане с всичкия този суров, засега материал?
Ю.А.: По най-различен начин. Първо ще излезем от Общинския исторически музей и общината с един календар, в който ще бъдат поместени повечето от снимките, които направихме през тези четири дни. Тези снимки ще представят различните носии, характерни в съответното село. Също така имам и собствени проекти – издателски и фотографски, за неща, които тепърва ще започна да издавам за Сакара и района на тази мистична планина. Ще направя всичко възможно хората да видят колкото се може повече неща от този край. Планирам и в близко бъдеще да направя една собствена фотографска изложба по същата тема, така че има най-различни начини за популяризиране. Освен всичко друго, всички тези села, които посетихме досега, а и цялата община, в мое лице имат един истински почитател и приятел, защото такова гостоприемство и толкова мили хора рядко съм виждал през живота си, а съм обиколил над шестдесет държави по света.

Има ли нужда от такива проекти, които да представят това наистина неоценимо богатство от традиции, обичаи, фолклор, защото хората, които са негови носители и пазители, остават все по-малко. Така че ако това национално богатство не бъде съхранено в снимки, разкази и ленти, ще се изгуби безвъзвратно. Съгласни ли сте?
В.К.: Разбира се, че има нужди от проекти като този, по който работим сега, и тука сте прав, че трябва да се прави и сега и докато наистина ги има тези хора. Всичко, което може да се събере, и да се запази тази романтична и много хубава част от нашата история. Защото ако не утре, то в следващите години, когато тези хора по законите на живота си отидат, няма кой дори да си спомня за тези моменти и елементи от живота и историята на народа ни.
Ю. А.: Съгласен съм с господин Кълвачев. Усилията, които полагат такива като нас, за да се съхрани за паметта и историята, това което видяхме през тези дни, а и всичко свързано с някогашния бит и живот на българския народ, са безценни. Сега и още повече за в бъдеще.