Учители от Харманли придобиха опит от обучение в Естония и Финландия

От Сакарнюз септември 13, 2023 09:30

Акценти

Вестник "Сакарнюз", бр. 33/1057, 8 - 14 септември 2023 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

Михаела Желязкова

От 18 до 26 август група учители от детска градина „Ален мак“, Харманли, бяхме на посещение в Естония и Финландия. То бе по програма „Еразъм +“ на тема STE(A)M, основано обучение в училище и предучилищно образование, курс предназначен за образователни специалисти, които искат да работят ефективно с ученици, повишавайки тяхната мотивация чрез интегриране на игровия модел в учебния процес.
Седмичната програма бе доста натоварена. Тя бе свързана и с обиколка на различни културни и природни забележителности. Изключително впечатлена останах от посещенията ни на стария град на Талин, иновативната гимназия на о. Сааремаа – Saaremaa Gumnasium, централната библиотека OODI, в столицата Хелзинки, където българката Красимира Иванова, която работи като преподавател там, представи образованието във Финландия.
Интерес в мен предизвика и посещението ни в научния център Heureka, който по интерактивен начин успява да представи на посетителите запленяващия свят на науката.
Отпътувахме от София със самолет за Талин. Полетът ни изискваше прекачване във Варшава. Късно вечерта пристигнахме на летището в Талин. Хотелът, в който трябваше да се настаним, се намираше в стария град на естонската столица. Късното ни пристигане в Талин ни осигури възможността освен да се разходим по павираните улици на града, също и да се потопим в атмосфера, типична за петъчна нощ (обилно почерпени и без никакви задръжки естонци на всяка крачка). Настаняването ни в историческия хотел „Св. Олаф“ беше истинско приключение. Описано с няколко думи – около 30 българи, лутащи се в лабиринти от коридори и катерещи се по множество стълби. Може би в това е чарът на хотела.
През втория ден от престоя ни в Талин имахме организирана обиколка на стария град и възможността да се разходим и разгледаме. Излизайки от хотела, се натъкнахме на внушителна катедрала – това е “Свети Олаф” – едно от най-знаковите места в естонската столица. През 15-ти и 16-ти век това е била най-високата сграда в света. Второто място, на което се озовахме, беше централния площад. Това е кметството на града, където дълго време градското правителство се събирало за срещи. Централният площад е много приятно място – хубаво е да си постои човек там, да се поразходи, а и да седне на по питие. Той е заобиколен от всички страни от красиви старинни къщи в пастелни цветове, повечето от които са заведения. Срещу старото кметство видяхме и сградата, в която се помещава най-старата постоянно действаща аптека в Европа. Наблизо се намираше и най-старото кафене в Талин, което датира от 1864 г. Успях да се наредя на дългата опашка и да пробвам кафето, беше чудесно. Разходката ни продължи по малките улички и магазинчетата за сувенири. Денят ни завърши с приятна вечеря в един от ресторантите около площада.
На следващия ден се отправихме към най-големия остров в Естония – остров Сааремаа. Това откъснато и странно място е рибарско селище, съчетано с национален парк, което го прави идеално място за отдих и експедиции сред природата. В Сааремаа хората живеят предимно в къщи, блоковете, които се срещат се броят на пръсти и характерното за тях, е че са ниски, най-много на 4 етажа. Местното население предпочита да живее в малки едноетажни къщи с характерните за тях покриви и големи дворове. Забелязах, че почти във всеки двор, в която и да е къща, има изключително много зеленина, цветя и много ябълкови дървета.
Основната част от нашето обучение се проведе там. Първото място, които посетихме и разгледахме беше село Каали – където видяхме група от девет метеоритни кратера. Това е най-скорошният пример за голям кратер, попадащ в населена зона. Преди около 7500 до 7600 години голям метеорит е навлязъл в земната атмосфера и се е разбил на многобройни по-малки. Най-големият оставя кратер с диаметър 110 метра и дълбочина 22 метра.
Остров Сааремаа ни предостави възможност да посетим безлюдни плажни ивици, на които се насладихме на бриза на Балтийско море. В един от дните успяхме да се разходим и до замъка „Куресааре”, който датира от 1200-те години и вероятно е построен като резиденция на епископа. Замъкът е уникален сред другите на Балтийските острови, тъй като това е единствената напълно непо-кътната средновековна крепост, която е останала. Двете кули като защитни укрепления също са оцелели. Много красиво място.
Във връзка с обучението имахме обявена среща с директора на гимназията – Иво Висак в Саарема, който ни показа и разказа как е направена тази иновативна сграда. Останах очарована от посещението в подобен тип образователно учреждение. Като започнем от архитектурата на сградата до времетраенето на учебните часове – всичко беше невиждано за мен. Интересна архитектура, библиотеки с множество книги, приветливи места за отдих и почивка, музикални кабинети с множество и разнообразие от инструменти, компютърни зали, зала за танци, адаптирани кабинети и отворени пространства за хора с увреждания… И това е само малка част от нещата, които видях в тази гимназия. За мен беше удоволствие да я посетя и силно се надявам все повече училища да заприличат на тази гимназия в Сааремаа – излязла сякаш от приказка.

На острова бяхме за 4 нощувки и бих казала, че ми беше напълно достатъчно. Прекалено спокойно ми се стори на мен. Но за ценителите на спокойствието и тишината това е мястото.
Последните два дни от обучението прекарахме в Хелзинки, Финландия.
Финландската столица е много красива, оживена, чиста и подредена. Изпълнена е с изящни и реновирани сгради, културни паметници, чаровни улици, украсенени с разнообразни цветя. Навсякъде има зеленина.
В Хелзинки посетихме централната библиотека Oodi. Не бях влизала в подобна библиотека. Горният етаж представлява читалня наречена „Книжен рай“. Но като цяло числеността на фонда не е голяма – около 100 000 екземпляра, а книгохранилището заема само една трета от площта на сградата. Под един покрив успяват да се съвместят още много функции. „Ода“ доказва, че съвременната библиотека е не само за раздаване и четене на книги. Това е огромен обществен център, в който хората идват, за да се развиват, да учат, да общуват, да играят и да усвояват нови знания и технологии. Най-хубавото е, че всички книги, помещения, машина за лазерно гравиране, компютри, устройства и повечето материали са абсолютно безплатни за гражданите. Всеки може да дойде тук и да създаде каквото иска – от къщичка за куче, изпечатана на 3D принтер, до модна колекция или от изложба от снимки до музикален албум.
Интерес предизвика и посещението ни в научния център Heureka, който по интерактивен начин успява да представи на посетителите си запленяващия свят на науката. Посещението в този музей определено ми донесе много полза и много забавление.