С тържества отбелязаха 145 г. от Освобождението

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 20 – 26 януари 2023 г., брой 3/1027, година XX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Търсят автомобили втора употреба с кожени салони 0 17.ян.
• Златни сватби събраха женени от 50 години в Харманли 0 18.ное.
• „На Хармана“ започна с Владислава и завърши с Николай Славеев /обновено/ 0 12.сеп.

С няколко събития в Харманли отбелязаха освобождението си от османско иго преди 145 години.
Честването започна сутринта в църквата „Св. Атанасий“, която на 18 януари отбеляза и своя храмов празник и 188 години от основаването си.
Празнична литургия, посветена на патрона на църквата, отслужи архимандрит Богослов, който говори пред миряните за житието и битието на свети Атанасий. В службата участваха и архиерейският наместник на Харманлийска духовна околия отец Живко Петров и енорийският свещеник Максим.
В двора на църковния храм за празника гостите бяха поздравени от възпитаниците на училище „Иван Вазов“.
За отдаване на почит към героите, жертвали живота си за освобождението на Харманли на 18 януари 1878 г., от храма тръгна литийно шествие, което достигна Руския паметник. Там беше отслужена заукопойна молитва.
Венци и цветя положиха кметът Харманли Мария Киркова, представители на Общинския съвет, на политически формации и граждани.

Майка България е разединена след това освобождение

„Майка България не е щастлива от освобождението си през 1878 година, защото то ѝ донася повече разделение, отколкото обединение на всички българи.“ С тези думи проф. д-р Цонка Каснакова откри експозицията.
Тя цитира думите на Васил Левски: „Ако не можем сами да се освободим, то ние ще бъдем поробени от този, който го направи“. И наистина се получава така, че извън пределите на майка България след поредната Руско – Турска /освободителна за нас/ война, извън пределите ѝ остават почти половината от българското население. По-нататък историкът съобщи, че етническите български земи през Средновековието, преди падането на България под Османска власт, са на площ 220 000 кв. км. Ферманът на османския султан от 1870 г., с който се признава Българската екзархия, включва земите, населени с българи на площ 176 000 кв. км, а съвременна България е на площ от 111 000 кв. км.
„Майка България е щастлива от тази война през 1878 г. и подписания предварителен Санстефанския мирен договор за много кратко време, защото много скоро започва неговата ревизия. Тази ревизия е предрешена, защото предварителните договори на Русия с другите големи държави предвижда точно това, което се е случило – недопускане създаването на голяма славянска държава на Балканския полуостров.
Може би скоро ще започнем да преосмисляме тези чествания за Освобождението и да търсим отговори на много въпроси: колко освободени сме; дали последиците от това освобождение не водят до разпокъсване на българския народ; защо загива постепенно националният идеал за единство на всички българи?
Независимо от всичко, жертвите в тази война заслужават признание и почит. Да го направим заедно.”
Ирина Атанасова – гл. уредник „Нова и най-нова история” в музея, проследи хронологично битките, довели до освобождението на Харманли.
На експозицията бяха показани оръжия и други принадлежности, свързани с Руско – Турската война.

Още за приноса на българите за освобождението си можете да прочетете тук и тук. 

Преди и след Сан Стефано, част 1 и 2.