Проф. д-р Цонка Каснакова: „Трети март е денят, в който нашият народ може да каже: „Вече сме без поробители!“

Иван Атанасов
От Иван Атанасов март 24, 2018 17:49

Проф. д-р Цонка Каснакова: „Трети март е денят, в който нашият народ може да каже: „Вече сме без поробители!“

Проф. д-р Цонка Каснакова е била ръководител на катедра, главен секретар на Тракийски университет- Стара Загора и доцент в Педагогически факултет към ТУ, Стара Загора. Депутат е в 42-то Народно събрание.

продължение от миналия брой

Трети март е най-забележителният празник и така би трябвало да е за всеки българин. Българските зами са най-ранно завладени и най-късно освободени. Това е денят, в който нашият народ може да каже: „Вече сме без поробители!“.
Трябва да се чества всеки март, не само на кръгли годишнини. И аз се радвам, че в последно време и в най-малките селища го отбелязват. Денят на българската свобода се чества кой каквито възможности има, а всеки човек отбелязва този ден сам със себе си или заедно със съгражданите си. Дали ще има голяма публичност или не, това според мен няма никакво значение. Важно е връщането към събитията и съхраняването на паметта за тях и най-вече, поуките на тези важни исторически събития.
Те трябва да се разглеждат в няколко посоки. Много често като историк ми задават един и същи въпрос: „Защо ние българите толкова дълго сме под чужда власт? Най-слаби ли сме и най-страхливи ли сме? Въпросът е сложен и изисква много задълбочени размисли, за да се дадат обективни отговори. Да, наистина простото е най-дълго, но няколко са причините за това.

Първата и най-важна за едно общество и за неговото развитие са водачите, елитът

Когато османците завладяват нашите земи и ликвидират българската държава с всички институции и органи на власт, е ликвидиран и елитът на българското общество. Знаем със сигурност, че в Търново след падането на крепостта са избити 120 български първенци. И днес, всеки който поиска, може да види стърчащи от земята кости близо до храма „Св. 40 мъченици“ под Царевец, където в яма са били погребани най-видни български първенци.
Съдбата на всяко българско селище е подобна. Пред първенците е поставена винаги дилемата – приемаш исляма, служиш на султана и оставаш жив или отказваш, запазваш своята вяра в Христа и българската си чест, но губиш не само свободата, но и главата си.
Част от българите напускат границите на България и се спасяват в близки или по-далечни страни.

Изводът – българският народ е обезглавен!

Втората важна причина е свързана със стопанското развитие. Навсякъде, където османските войски минавали, всичко тотално е разорено. Ликвидирана е българската икономика, разрушени са стотици хиляди здрави крепости, дворци, домове, храмове, манастири, срината е българската икономика.

Третата тежка причина за дълголетното робство е много жесток демографски срив, колапс на българския народ. През половинвековния период на завоеванието, често се споменават три синджира роби, но вероятно техният брой е много по-голям и историческите извори разказват, че на робските пазари българките греели като „ясно слънце“.
При тези условия възможно ли е един народ да поведе сериозна организирана освободителна война? Не, не е възможно, бих казала непосилно трудно е. Независимо от това, въстания има веднага няколко години след падането на Търново и Видин. Негови водачи са царските наследници, синовете на цар Иван Шишман и синът на Иван Старцимир – от Видинското царство – Константин и Фружин.
Въстанието обхваща почти цяла Северна България. Действията се водят почти 20 години през първите десетилетия на XV век. За съжаление обаче и цяла Европа се намира в тежка криза, известна в историята като „криза на предела“, заради което Константин и Фрожин не получават помощ. Временната криза в Османската държава е преодоляна и след 1425-1426 година окончателно е наложена османската власт в земите на Северна България.
Тези събития предизвикват много оживени дискусии и съвременните историци издигат тезата за приемане на времето на окончателно ликвидиране на българската държава да се приеме именно този период, средата или края на 20-те години на XV век, а не 1396 година.
Вековете на Османското владичество много често са представяни като тъмни векове. Тази идея никога не съм я приемала като историк. Аз обичам да чета предимно исторически извори от различни автори, защото там можем да открием по-обективно истината за различни събития и процеси. Бих определила времето на Османското владичество като един от най-трудните и тежки периоди за съществуването и развитието на българската нация, но в същото време и като период на най-истинското закаляване на българския народ.

Организирани са десетки, стотици бунтове, метежи, използват се разни мирни форми на съпротива срещу османската власт

като неплащане на данъци, укриване на производство, укриване на отделни групи хора да не изпълняват ангария (безплатен труд) и десетки други форми на съпротива. Тази съпротива е постоянна, всекидневна през целия този петвековен период. Нашият народ съхранява българския си дух и не допуска да бъде асимилиран. По този начин запазва националното си достойнство, а чрез българското семейство се превръща в най-костеливия орех за запазване на българския език, българските традиции, култура и християнската вяра. Основна цел на българското християнско семейство е новорденото дете да стане българин.
И така продължава векове. Затова става възможно с цената на много жертви да се възставновят стотици християнски храмове, да се запазят много български манастири и българският народ да се запази като един от най-грамотните народи в Европа. Обичам да цитирам сведения, които дават членовете на Анкетната комисия след Априлското въстание, които посещават районите, където има въстания. Джанюариъс Макгахан, американски журналист, ирландец по произход, публукува над 2 000 статии в Европа и Америка. В една от тях, посветена на Баташкото клане и жестокостите в този район, той пише следното (цитирам по памет): „Голяма част от народите от Европа и Америка или не са чували за българите, или който е чул, ги сравнява с американските индианци, като ги характеризира като диваци и варвари. Аз, допреди да посетя българските земи, бях на същото мнение и бях много учуден. Искам да отбележа, че наместо диваци и варвари, българите са образовани и грамотни хора. Няма българско село без училище, което самите българи самоиздържат, напук на омразната османска власт. Грамотността на българите е по-висока от тази във Франция, Великобритания и редица други страни. А българските села изглеждат като много добре уредени европейски градове.“
Това става база за формиране на българската интелигенция през XVII и XIX век, епохата на Възраждането. Българската интелигенция произлиза от най-богатите родове. Има финансови възможности и получава високо образование от различни европейски университети.

Формира се и българската национална идеология.

Чрез отрезвяващите слова на Паисий Хилендарски и неговите последователи постепенно в българските земи паралелно се развиват и трите форми на борба за национално освобождение – движение за новобългарска просвета и култура, църковно националната борба и националнореволюционна борба за политическо освобождение.
В резултат на това част от нашите революционни дейци имат възможност да се запознаят и с международната обстановка и до известна степен да навлязат в дълбочините на Източния въпрос. Между тях са патриархът на българската национална революция Георги Раковски, перфектно владеещ 8 езика, учил право в Атинския университет. Той посттавя началото на организираното национално освободително движение. Неговият най-ярък последовател е Васил Левски – Апостола на българската свобода. Към тях се добавят имената на Любен Каравелов, Ангел Кънчев и много други. Създават се двете революционни организации – Български революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и вътрешната революционна организация в българските земи. Така става ясно колко мащабно са мислили българските водачи от това време. Посочените лица са истински родолюбци, безкористни и честни хора, които залагат живота си в името на българската свобода.

Първа част.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов март 24, 2018 17:49
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.