Комплекс „Изворът на Белоногата“ – разцвет и упадък
Акценти
- Вестник "Сакарнюз", 20 - 26 март 2020 г.
Свързани публикации
Харманли | Павел Спасов
С болка и тъга си спомням за Комплекс „Изворът на Белоногата“, за негото създаване, разцвет и упадък. Затова искам да разкажа как бе построен и какво представляваше той за Харманли.
През шестдесетте години на миналия век, в Харманли се заговори, че действието на поемата на дядо Петко Славейков „Изворът на Белоногата“ се е развило тук, край Харманли, където е минавал пътят за Истанбул. На 3 км от града, от турския хан и Гърбавия мост, се намирал хубав, голям извор с красива природа наоколо. Там се намирало родното място на Гергана – с. Бисерча.
Веднъж в годината, в Деня на „Свети Илия“, се събирали на събор от Бисерча и околните села. Тук се заражда голямата любов на Гергана и Никола.
Петко Славейков издига в култ силната и любяща българка, която предпочита бащиния си дом, мястото дето е родена, пред Истанбул и Сараите. Така везирът е победен от куршума на любовта. „Изворът чешма да стане!“, разпорежда той в знак на любовта си към красивата българка.
На това място, на метри от чешмата, търговец от „Обществено хранене“ – Харманли, построи от подръчни материали временно заведение. Отговорник временно беше Вълчо Влаев. Той разказваше негова съчинена легенда, а клиентите му го слушаха с интерес.
В този период бай Златан Петров, учител по история, започна да търси документи и доказателства, потвърждаващи, че това е историческото място, където е била срещата на Гергана с везира, претворена в поема от П. Р. Славейков. След дълго проучване на архива в България, така също и в Турция, е установено, че „Изворът на Белоногата“ се намира на посоченото в поемата място.
Тогава решихме да построим ресторант „Изворът на Белоногата“.
Съответните институции дадоха разрешение. Всички препятствия бяха преодолени, включително и тези, създадени от бисерчани, които твърдяха, че с. Бисерча и с. Бисер са едно и също село. Това не е така, защото тяхното село се е казвало Инжили.
След строителството на ресторанта всичко около него се облагороди и мястото стана желана дестинация за всеки гражданин, за всеки българин и за транзитно преминаващите чужденци.
Той има битов тракийски модернизиран стил, построен е по проект на архитект Тенчо Димов върху малък акропол, непосредствено до историческата „Ак Балдър чешмеси“. От горния салон на ресторанта и терасата се открива и вижда прекрасна гледка.
Интериорът на залите беше съчетан със заобикалящата природа. Горната панорамна зала имаше бюфет, сервитьорски офис и голяма външна тераса. Обзаведена бе с класически мебели, маси и столове.
Имаше долна битова зала с открит бюфет, широк кухненски блок, битови столчета и маси, бели литрови менчета и малка зала за гости с широка битова маса. Всичко бе с битови покривки, чаши, канички, менчета, което създаваше много емоция на клиентите. На тавана, над голямата битова маса, беше монтирано дървено колело, въртящо се бавно, задвиждано от електромоторче. На колелото имаше изписан цитат от поемата.
Вън, на покритата от горната тераса площадка, имаше воден басейн и малък театрален подиум, пригоден за атракции.
Кухненският блок, оглавяван от главните готвачи Митьо, Крум и Кръстьо Калъча, предлагаше изключително разнообразно меню и специалитети като “Мелничарски кебап”, питка „Гергана“, кисело мляко в битови купички, специална селска наденица и още много оригинални ястия.
Специално направихме записи от поемата, откъси, цитати от Гергана и Никола с артистите Йордан Матев и Ванча Дойчева. Оказа се, че нямаме магнетофон, с който да го излъчваме. Такъв с охота ни предостави д-р Карагьозов от „Тютюнева промишленост“. Всичко това предизвика голям интерес, а клиентопотока се увеличаваше ежедневно. Магнетофонът на всеки половин час се включваше, а емоцията беше неописуема.
През летния сезон всяка вечер в 22:30 ч. двама артисти, облечени в национални носии, с менци и кобилици за Гергана и кавал за Никола, декламираха цитати от поемата на Славейков.
След като се уверихме в успеха,
решихме да кандидатстваме за национален туристически обект и бяхме включени в стоте обекта в България.
Разпространихме по всички училища в България с писма и радио. От май месец до края на юни, едва смогвахме да обслужваме ученическите автобуси от цялата страна. Назначихме екскурзовод Минко Колев – Братовчеда с немски език и добро българско образование.
Увеличихме кухненския персонал на две смени, но сервитьорското обслужване беше на ниско ниво. Тук работиха Янка, Павлина, Петко Мъглата, Вълчо Влаев, Христо Джамбаза, Иван Табсото, Мезамови, Петко Сурталов, Точо Точен и др., с управител Стайко Желязков. към този момент те са без предварителна и допълнителна квалификация. Налагаше се да взимам бързи мерки.
Беше пролетта през 1968 г., когато отидох в Хасково при директора на Техникума по обществено хранене. В разговор с него той обеща, че след дипломирането ще разпре-дели десет момичета за работа в ресторанта. През този период успяхме да пренасочим стария персонал по други обекти в града. Новодошлите момичета от техникума бяха назначени и облечени в битов работен екип. Заведението доби още по-бляскав облик и високо качество на обслужването.
Потокът от клиенти все повече се увеличаваше. Това ни стимулираше да търсим разширение и подобряване на базата. Отделно старата търговска база в града зовеше за преустройство и подобрение и нямаше време за отдих.
Тогава директор на „Обществено хранене“ беше един изключително мъдър човек, който умееше да стимулира колектива. Боньо Господинов ми каза: „Аз се занимавам с организационно-административната работа, поверявам ти цялата търговска дейност“. Така започнах с пълен замах за въвеждане на новости и стабилизиране на обектите. Въпреки недостатъците, крачка по крачка вървяхме напред.
Тук бе организирано първото посрещане на Нова година с куверт. Искахме да има музика, но се оказа, че освен духовият военен оркестър, други в града няма. Представете си на какво ниво е била търговията тогава!
Ресторант „Изворът на Белоногата“ стана все по-привлекателен за развлечение. Многото посещения от други градове ни доведе проблем – в града нямаше леглова база. Нуждаещите се ученически екскурзии насочвахме с предварителна уговорка в Хасково.
Тогава решихме, че ни е необходима хотелиерска леглова база.
Този въпрос беше обсъден от ръководството и внесен в общината за одобрение. Решението беше да се построи мотел с нощен бар, а в северозападната част от ресторанта – къмпинг с бунгала. Посетих министър Караманов, който одобри проекта и отпусна пари за строителството. С много доброволен труд от целия колектив на ресторанта, изравнихме терена, затревихме го, копахме каналите, основи, фундаменти.
Мотелът беше построен, обзавеждането се извърши от Троянския дървообработвателен завод. Барът беше оборудван от търговско обзавеждане към министерството на търговията и под ръководството на архитект Лесова. Бунгалата се монтираха и оборудваха. Всичко това искаше неимоверен ангажимент и време.
Комплексът заработи с пълен капацитет.
В ресторанта, освен атракциите от поемата, всеки месец идваха оркестри от София, Хасково, Полша и други градове. Масово започна да се посещава от клиенти от цяла България. Радвахме се за успехите, за сплотения колектив с висока квалификация.
Но в един прокълнат ден директорът Боньо Господинов ми съобщи, че има заповед „Изворът на Белоногата“ да премине на подчинение на „Балкантурист“ – Хасково. Имаше държавно разпореждане, всички крайпътни обекти на международния път да минават към това предприятие.
От този момент нататък, обектът заработи по друг метод и стил.
По-късно цялото предприятие „Балкантурист“, с управление в Хасково, се продаде за жълти стотинки. Комплекс „Изворът на Белоногата“ стана притежание на турчин.
Ако е чел поемата, нека да се възползва от великодушието на везира към Гергана, който наредил изворът чешма да стане и да възобнови комплекса, та и българи и турци да се радваме и гордеем.
Вижте още за:
ресторант „Приказките“
комплекс „Хеброс“
Няма коментари
Напиши коментар
Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.
Напиши коментар