Комплекс „Хеброс“ промени облика на Харманли

Акценти

• Вестник "Сакарнюз", 21 - 27 февруари 2020 г.

Свързани публикации

• Свиленград награди победителите в конкурса за рисунка 0 19.май
• С изложба започнаха тържествата за Деня на Харманли 0 27.апр.
• Ликът на цар Симеон краси фасадата на саниран блок 0 22.май

Харманли | Павел Спасов

Една от първите представителни сгради, променила облика и лицето на Харманли – комплекс Хеброс“, величествено се изправи на центъра на града. Той бе тържествено открит на 24 май 1972 година от местни и окръжни ръководители. И дълги години създаваше респект на посетителите. Създаваше…, но не и сега!
Историята на тази емблематична за Харманли сграда започва през 1970 година. Тогава още извършвахме довършителните работи на “Изворът на Белоногата”, когато закусвалнята и сладкарският павилион на дядо Гарабед, намиращи се на старата автогара – Агенцията, както я наричаха харманлийци, багерът ги отнесе във вечността. Изкопите създадоха много трудности на тогавашния архитект на града Имандиев, защото подпочвени води бавеха строежа. Въпреки трудностите, справихме се и красавецът извиси снага величествено.
След като строежът приключи, започнахме усилена подготовка за вътрешното обзавеждане. Комплекс „Хеброс“ включва хотел, ресторант, аперитив и нощен бар. За гостите и гражданството той разполага със шестдесет стаи, четири апартамента, общо за 130 души. Има рецептурен офис, щанд за стоки от първа необходимост и сувенири. Ресторантът разполага с две зали със 100 и 80 места, а през лятото с две открити тераси. Аперитивът има 60 места, барът разполага със 70.
Всичко, което ви изброих, трябваше да се обзаведе и тази задача легна на моите плещи. Сключихме договор със завода за мебели в гр. Троян. Почти цял месец, през април 1972 г. возихме мебели – столове, маси, легла, дивани и още много допълнителни неща, необходими за пълното обзавеждане.
Пердетата бяха изработени в Самоков, килимите и пътеките – в Панагюрище, хладилната техника – от „Търговско обзавеждане“, София. Кухненското оборудване успях да го заменя – вместо българско с немско, с изключително високо качество, за което изигра голяма роля отговарящият за търговското обзавеждане към Министерството на вътрешната търговия и услугите /МВТУ/ Малинов. Тук трябва да отбележа, че в процеса на обзавеждането взе участие освен архитекта на комплекса – Янков, и жена му – арх. Лесова от мистерството.
Усилено работехме със специалисти от Димитровград върху интериора в бара, избрахме подиума със светлинните ефекти и атракции.
Наред с обзавеждането, при директора Боньо Госпо-динов всеки ден в продължение на близо месец се подбираше персонал за комплекса.
Натоварването беше неимоверно, но се раждаше нещо ново и това ни мобилизираше.
Административното ръководство на предприятието почти месец проучваше кандидатите за работа по различните специалности – технически екип, камериерски, регистратори, кухненски и сервитьорски персонал, бюфетчици, управител, заместник-управител, отговорен търговска зала /ОТЗ/. За управител на ресторанта бе назначен Димитър Ганозов, който бе добре подготвен в бранша. Неговото задължение беше да сплоти колектива, правилно да разпредели задълженията им, да предаде своя опит на сервитьорите и останалия ресторантски персонал.
Кухненският блок се ръководеше от главния готвач Кирил Стратиев. Помощник му бе технолог-инженерът Стоянка Стратиева и Красимира Мазнева.
Комплекс „Хеброс“ започна с високо качество на обслужване. Въведох седмичен практически семинар на всички сервитьори и бюфетчици от всички заведения на града. Изпратих много сервитьори по за 3 месеца в школата към МВТУ за подобряване на квалификацията. Това продължи с години.
Клиентите, които обслужвахме в ресторант „Хеброс“, се чувстваха празнично, така се и обличаха.
За влизането в ресторанта предлагахме фоайе – гардероб с гардеробиер. Има и портиер, който пренасочва и упътва клиентите. Той бе в специална униформа. От вратата на залата отговорникът за търговската зала поема клиента и го води на масата за консумация. Сервитьорът веднага поднася менюто. Вечер свири първокласен оркестър. Работното време свършва в 23:00 часа. Клиентите, нощуващи в хотела, чрез вътрешен изход стигат до асансьора за хотелските етажи.
Сервитьорското обслужване бе от главният сервитьор /бригадир/ който обслужва от специална количка с ястия и напитки, ако клиентът пожелае, може да се фламбира ястието за ефект.
Усилено наблягахме на рекламата и благодарение на нея добихме популярност в цялата страна. С общинското ръководство осигурихме през час автобусен превоз от „Хеброс“ до „Изворът на Белоногата“. Като атракция организирах файтонджии да се движат по ул. „Васил Левски“, „Алеко Константинов“ и бившата „Георги Димитров“, сега „България“. Те тръгваха след 18:00 часа и се движеха до 02:00 часа по маршрут: ресторант „Приказките“ – комплекс „Хеброс“ – комплекс „Изворът на Белоногата“ /“Гергана“/. Градът се гордееше с тези търговски обекти.
Не случайно, МТВУ опре-дели невзрачния малък град Харманли за първенец през 1984 година в национален мащаб на общественото хранене и обмяна на опит. Бяхме посетени от 29 организации на „Обществено хранене“ от Русе, Габрово, Плевен, Асеновград, Пловдив, Стара Загора и други градове.
В „Хеброс“ години наред идваха на тренировъчен лагер и подготовка отборите „Левски“ и ЦСКА, на които се стремяхме да осигурим всичко необходимо. Всяка година в деня на празника на града идваха Йорданка Кузманова, Пепа Николова, Ангел Стоев, Невена Коканова и други известни личности. Те вписваха в книгата за похвали възхищението си за стройната организация и обслужване на „Хеброс“ и „Изворът на Белоногата“.
Много натоварен с клиенти беше „Аперитива“. Всеки с радост се отбиваше сутрин да си пие кафето, а вечер водката. Някои позакъсняваха, като от там отиваха направо в бара, който бе на много високо ниво, единствен в окръга. Генералният директор на Бюро „Естрада“ в България – Димитър Ганев, беше много предразположен към Харманли. Всяка вечер от 24:00 до 02:00 часа има програма от професионалисти, средно по 15 артисти. Всичко това се дължеше на генералния директор Ганев.
Сватби, кръщенета, приеми, бяха ежедневие за ресторанта. Кръшни хора се виеха на площада, глъч се чуваше до сутринта.
24 май 1972 година остана паметен за всички граждани. На въпроса „Къде отиваш?“, те отговаряха – „В „Хеброс!“. Тогава бе откриването на комплекса и имаше масовото присъствие на граждани.
Този комплекс беше велик в съзнанието на гражданите. Той красеше и създаваше авторитет на град Харманли.
Създаваше…, но не и сега!

Вижте още за:

комплекс „Приказките“

комплекс „Изворът на Белоногата„