Завършиха археологическите разкопки на Граничната крепост Букелон

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 45/1069, година XX, 01 - 07 декември 2023 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Представянето на Проектобюджет 2024 в Свиленград се състоя в тесен кръг 0 03.фев.
• „Любимец – 2000“ остана непобеден на „Колодрума“ 0 02.май
• Погрешни твърдения на Стоян – Индже войвода – IV част 0 03.юли

гл. ас. д-р Мариела Инкова

В началото на месец ноември се проведоха археологическите разкопки на крепостта „Букелон” при с. Маточина. При тях бе установено, че от юг и изток средновековната кула частично застъпва късноантичната крепостна стена, а в югозападния участък се допира до нейното вътрешно лице.
Пред кулата бе установен и неизвестен досега зид, граден на хоросанова спойка и дебел 2,30 м, както и бъркало за хоросан. Откритата над него битова керамика датира от края на ХIII – ХIV в. и подсказва датата на нейното изграждане.
Целта на разкопките бе да се установи средновековното ходово ниво, както и други средновековни структури, а също да се проучи част от късноантичната крепостна система в този участък.
След приключването на разкопките новоразкритите части от фортификацията като кули се консервираха.
Проучванията се проведоха под ръководството на гл. ас. д-р Мариела Инкова и Панайот Антонов от Националния исторически музей, а член на екипа този сезон бе и Йоана Йотова, студент във Великотърновския университет.

Археологическите разкопки са финансирани от Министерство на културата по проект на Националния исторически музей в София, а община Свиленград съдейства със сумата 1300 лв., която ще покрие транспорта на работниците от с. Студена.

Основният проблем на екипа е липсата на работна ръка, поради обезлюдяването на района. А недостигът на финансови средства ограничава разкопките от възможността да се наемат работници от Свиленград, чийто транспорт би бил по-скъп. Не на последно място е и липсата на път в участъка на селата Сладун, Варник и Маточина. Благодарение на своя ентусиазъм, издръжливост и воля екипът, вече шеста година, преодолява, редица ограничения и особено трудностите с разрушения път от републиканската мрежа…! Моралната подкрепа е от страна на директорите на ИМ – Свиленград Елена Митева и Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, както и на малкото работници от селата Маточина и Студена, с които екипът работи вече шеста година.

Кулата на крепостта “Букелон” е втората по височина след “Хрелювата” в Рилския манастир.
Въпреки извършените през годините консервации, стените са напукани, изронени са камъни от нейната фасада.
Запазена до внушителната 14-метрова височина, с параклис от изток, христограм в купола и монограм на нейния ктитор, тя е един от впечатляващите за Югоизточна България средновековни паметници.
Съществуват различни хипотези относно „разчитането” на монограма при входа на кулата. Предполага се, че зад него стои българският владетел Михаил Шишман, владял крепостта, обаче само през месец ноември на 1328 г.
Второто предположение е за управителя на Адрианопол – Мануил Апокавк, който през 1344 г. пребивавал в крепостта Букелон…
Един открит по време на разкопките печат предлага нова хипотеза. Намерен е близо до кулата и датира от края на XIII в. Според анонимния надпис принадлежал на главния соколар „протойеракария” на византийския император. Съгласно писмените извори през този период длъжността се заемала от Аврампакс, личност със селжукски произход, приел християнството и на служба във византийския императорски двор, който изпълнявал важната функция да организира владетелския лов със соколи. Това е името предложено при „прочита” на монограма от проф. В. Зайбт от Виена и проф. И. Йорданов.
Вероятно кулата крие и други истории, някои от които археологическият екип ще разгадае – кога е била построена, от кого, дали, все пак, не е била кула – порта или убежище на нейните последни защитници срещу османския завоевател…

И докато държавните институции забележат, че е част от българското културно историческо наследство, по-скоро – едно изоставено културно наследство, което при това не влиза в рекламирания по телевизиите списък на „перлите” на това наследство и изградят съсипания участък от републиканския път до нея, за да се осъществи така необходимата консервация, може би ще трябва само да се констатира поредният загубен за бъдещите поколения паметник…

Източник: ИМ Свиленград