Погрешни твърдения на Стоян – Индже войвода – IV част

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 30 – 06 юли 2023 г., брой 25/1049, година XX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Слово за Неделя на Закхей 0 28.ян.
• Мирай показа своя свят на изложба 0 02.юни
• „Торбалан“на екрана в Парадизо тази седмица 0 02.юни

Доц. д-р Мильо Петров

Продължава от трета част

Да, военното подразделение на Индже е включено в дивизията на Константин Дука, а тя – в армията на полк. княз Г. Кантакузин. Другата армия оглавява един от братята на Ал. Ипсиланти. Когато общите войски стигат близо да влашката столица Букурещ /тя е заета от войски на Тудор Владимиреску/, Ал. Ипсиланти и Константин Дука са принудени от новите обстоятелства да изпратят писма до Христо Панко, в които го съветват да подготви въстание в България, което ще избухне, когато етериско-завераджийските войски минат Дунава при Земун-Свищов. Но щом Христо Панко съобщава, че въстанието в България е подготвено и са осигурени лодки за преминаването на Дунава от завераджийските войска, Ал. Ипсиланти извършва предателство, като се отказва да мине за Гърция през въстанала България.
При него, генерал Ал. Ипсиланти, отива 17-членна делегация от България с молба да се мине Дунава и заедно с въстаналите българи да се постигне освобождението. Подчинените на Индже настоявали: Да се мине Дунава и първо да бъде освободена България, а после да се отиде във въстанала Гърция. Очевидно, командирът е солидарен с подчинените си. Всъщност това са предполагаемите думи на Индже при вербуването на българите-доброволци. Той е положил клетва, приел е плана на Ал. Ипсиланти и видимо е демонстрирал лоялност. С тази пробългарска позиция били полк. княз Г. Кантакузин и генерал Младен Милованович. Те настоявали същото – да се мине Дунава и се освободи България.
Несъмнено, имало е разочарование, явна и скрита съпротива. Водачи като Тудор Владимиреску и Сава Бимбаши са ликвидирани. Индже Стоян и подчинените му заживяват с убеждението, че след освобождението на Гърция идва нашият ред, но той все не идва: и при Г. Мамарчев, и при Г. С. Раковски, и при Хр. Ботев, който пише, че напразно и ний „чакаме ред за свобода”. Очевидно национално-патриотичната кауза на Индже и отвъд Дунава не е напълно оформена, укрепнала, узряла.
8.4. Стана дума както за „Българи глава вдигнали”, така и за Скуленската битка. Преди самата битка Индже войвода се разделя със семейството си /съпруга и малолетен син/ и като Хектор на Омир отива на бойното поле с ясното съзнание за фаталния край. Защото дългът, честта и достойнството са над интимно-личното щастие.
8.5. По случай 200 години от гибелта на знаменития Стоян-Индже войвода на 2-ри октомври /а не на 29 юни!/ 2021 г. в родното с. Попово бе открит негов паметник-барелеф. Имаше справедливи, похвални изказвания, сред които и това на вице-президента на РБ Илияна Йотова. Но и едно неадекватно, тенденциозно, преиначаващо истината слово. Клипът за цялото тържество, заедно с всички изказвания, е качен в Интернет.

край