Погрешни твърдения и изображения на Стоян – Индже войвода – III част

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 23 – 29 юни 2023 г., брой 24/1048, година XX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Възпоменателно честване в памет на Стефан Караджа 0 27.май
• Откриха обновената сграда на Историческия музей в Тополовград и експозицията в нея 0 19.юни
• Трифон Ламбов за изявата на „Авролева“ по СКАТ 0 20.мар.

Доц. д-р Мильо Петров

Продължава от миналия брой

8.1. Засега най-достоверна ни изглежда версията, че Индже войвода с част от дружината си е отрано и много здраво свързан с княз Георги Кантакузин – хетман на Първа /Бугска/ руска армия. Той е внук по майчина линия на Скарлат Калимахи – княз на Молдова още през 1812 г. и е шурей на генерал Александър Ипсиланти, оглавил „Филики етерия” /”Дружество на приятелите”/ и главнокомандващ на Завераджийската войска. Индже ще да е участвал отначало в Първа руска армия/в нея също има казаци/ След войната/1812 г./по препоръка на полк. княз Г. Кантакузин Индже постъпва в Княжеския дворец. Такава е била изобщо практиката: Участници в Руско-турската война с препоръка постъпвали на служба в Княжеския дворец.
8.2. Може в началото Индже с част от дружината си да е бил в Бесарабия. Но в подразделението от доброволци под ръководството на Димитър Ватикиоти/те извършвали подготвителни бойни учения/ името му не се споменава. Няма го и сред другите българи/някои са капитани, като Г. Мамарчев/ в „Българската земска войска”.
8.3. Относно каузата на Индже и подчинените му.
Първо – отвъд Дунава отива с патриотично-народностен багаж. Да напомним: Бил е с автономистки стремежи, не е търсил в Буната-въстание чужда помощ и не разчитал на масова подкрепа от населението. Залагал на обединените усилия на хайдушките чети от Югоизточна България.
Второ – ще застане на страната на „донските казаци”, имайки предвид Втора/Дунавска/ армия, защото те вече неведнъж са стъпвали на българска земя и освобождението ни все се е отлагало. Но и сега, като участник в Първа/Бугска/ армия, е с мисъл за освободението на цяла България. Вече се разчита на обединените/общи/ усилия на поробените балкански народи и на руската помощ.
Трето – става член на „Филики етерия” – революционна интербалканска организация за освобождение на поробените християнски народи. Но тук трябва да имаме предвид няколко неща. Етериските комитети в балканските страни са под гръцко-фанариотски ръководства, а това означава, че в тях кълни бъдещата Мегали идея; съществува демагогия и „византийъско лукавство”; целта е „Нова Византия” при гръцка доминация.
„Източният въпрос” по времето на Индже не е станал още „Български въпрос”. Девизът за нас е още „За вярата и свободата”/През следващия период ще е „За вярата и Отечеството”/. С думите на Константин Петканов/трилогията „Жътва”/ тогава българите живеели с убеждението, че „Нищо по-лошо няма от чуждо/инородно и друговерско/ робство”. Те и на живо са изпитали гръцките козни, но са предпочитали по-малкото зло.
Нека имаме предвид и това: Руските консули следели действията на кърджалията Индже и бележат, че той е ”от християните”/и за Русия е важен конфликтът между Кръста и Полумесеца/.
Смята се, че последният княз/Михаил Суцо/, при когото Индже служи като гвардейски командир, е „с българска жилка”. Двамата през 1820 г. стават членове на „Филики етерия”. Пак през 1820 г. Индже се оженва за Екатерина, сродница на княз Г. Кантакузин и издънка на българската владетелска фамилия Асеновци. Затова е наричана Кантакузина и Асенина. Очевидно и тя е присъствала в Княжеския дворец. Само ще заявя, че и тя като княз Г. Кантакузин е била с пробългарска освободителна кауза.
Четвърто, очаквано към видимо лоялния към гръко-фанариотския/шовинистичен/ елит Стоян-Индже войвода /той и сега не променя имената си!/ има резервираност, известно пренебрежение, игнориране: от „одая баши на арнаутите”/гвардейски командир”/ той е пренасочен и става „баша пистин”/най-добрият преследвач на разбойници/. Според съпругата му той извършил големи услуги на Двореца. Това са услуги-заслуги, но те не са признати. Ще загине със сабя в ръка, извършвайки „безпримерен героизъм”/Томас Гордън/, но както приживе, така и посмъртно няма да бъде признат, награден, почитан – до днес.
Пето, в град Измаил се обсъждат два плана за назряващата Завера/Въстание/: този на Ал. Ипсиланти и другият – на Сава Бимбаши/някои смятат, че е на Индже/. Приема се планът на генерал Ал. Ипсиланти, според който в България и в Дунавските княжества въстание няма да има. Въстание се предвижда само в Гърция, респ. само Гърция ще бъде освободена. Планът на Бимбаши предвижда военен поход откъм Сърбия до някогашната столица Търново, увличане на населението в събитията и освобождение на България. Но този план е отхвърлен от генералното фанариотско ръководство. Зрее непреодолим конфликт между Тудор Владимереску /влашки национален предводител/ и Сава Бимбаши/с българска национална кауза/, от една страна, и фанариотското гръцко ръководство в лицето на генерал Ал. Ипсиланти.
Шесто, Индже Стоян установява в Яш етеристко-завераджийската власт. Неофициално е полковник. Разрешено му е да вербува бойно /военно/ формирование предимно от български доброволци. Не знаем с какви думи ги е мотивирал. Но те непременно ще да са били, че целта на борбата е освобождението на България. Да запомним това. По-късно самите доброволци/подчинените на Индже/ ще цитират тези предполагаеми негови думи

продължава в следващия брой