Да приближиш звездите

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 43/1067, година XX, 17 - 23 ноември 2023 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Обновяват СУ „Свети Климент Охридски“ с 1 милион лева 0 12.апр.
• В Елхово изкараха опозицията с полиция от залата на ОбС 0 06.юни
• Вдъхновението от красивото около нас Георги Скумов представи на изложба 0 19.ное.

Иванка Данева

„Гледайте нагоре към звездите… Опитвайте се да осмисляте това, което виждате и се чудете защо съществува Вселената. Бъдете любопитни!“
За хората, които се интересуват от астрономия, тези думи на големия астрофизик и космолог Стивън Хокинг са своеобразно верую, което ги отличава от останалите. И те, насочили своите очи към далечни пространства, се опитват да приближат звездите до нашия земен дом и да ги разгадаят. Един такъв човек е димитровградчанинът Пенко Йорданов. Професията му е твърде земна, локомотивен машинист, но интересите го теглят към звездите. Но явно в семейството на Пенко двете – и професията, и хобито – се предават по наследство. Защото баща му, също локомотивен машинист, в началото на 90-те успява по чертежи в излизащия навремето вестник „Направи си сам“ да измайстори два огледални телескопа – единият 17-сантиметров, а другият 20. Естествено, пръв помощник в начинанието е Пенко. По-късно пак любовта към телескопите го свързва със съпругата му, а сега и двете му дъщери, една след друга, веднага щом станаха в 4 клас, се записаха на кръжок по астрономия в Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно“.
Днес Пенко Йорданов си спомня с благодарност, че първата искрица у него запалила баба му, когато бил в 6 клас. Тя го завела в библиотеката и му показала „Астрономия за деца“, книги за звездите, за космическите ракети и пътешествия. А 4 години по-късно, вече ученик в Димитровградския химически техникум, при една разходка със свои приятели в парк „Вапцаров“, пътеката ги отвела до Планетариума. Дотогава знаели, че в града ни има народна астрономическа обсерватория, но този път любопитството надделяло и те прекрачили отворената пътна врата. Посрещнал ги сегашният директор Димитър Кокотанеков, поразпитал ги, поговорили и така се започва – кръжоци, лагер-школи, наблюдения, олимпиади.
През 1999 г. Пенко е в групата на Кокотанеков, която наблюдава и фотографира от Шабла пълното слънчево затъмнение. През 2006 г. с 30-40 участници, ръководени от директора на НАОП- Кърджали Агоп Узунбохосян, регистрират от Турция друго пълно слънчево затъмнение, невидимо от България.
Заедно с друг димитровградчанин – Бончо Бонев, сега преподавател в обсерваторията в Кърджали – и още 5-6 запалени млади любители астрономи, сред които фотографът Николай Добрев и Ивайло Добрев, създават своя „Астрономически клуб“, Димитровград. Няколко години се събират в предоставените им помещения- отначало в читалище „Васил Левски“, после в читалище „Христо Ботев“, но в последните години се срещат само при наблюдения и общуват чрез социалните мрежи.
През есента на 2002 г. заедно наблюдават и снимат Метеорния поток Леониди от базата на Кърджалийския Астрономически клуб „Вега“ в местността „Белите брези“. И оттогава, с малки прекъсвания Пенко Йорданов всяка година прекарва зад телескопа поне 10 дни през лятото и няколко дни през есента в наблюдения от „Белите брези“. От 2018-та вече с цялото си семейство. Помага на участниците в лагер-школите с практическите си умения: как да настроят телескопите, как да поставят върху тях снимачната техника, какво параметри на фотографиране да изберат и т.н.
Пенко Йорданов е и председател на Астрономическия клуб „Антарес“, Димитровград и поддържа неговия сайт, където в хронологически ред са публикувани хиляди фотографии от първите наблюдения през 1999 г. до сега – лунни и слънчеви затъмнения, пасажи на планетите, звездни сестри, променливи звезди и далечни галактики, а напоследък и така интересните екзопланети. А в неговия профил във фейсбук често могат да се видят прекрасни гледки от България, заснети през прозореца на локомотива, но и снимки на сложни траектории на непознати планети, на които, кой знае, може да има и извънземен живот.