Всеки вторник и четвъртък

Акценти

• Ролите си Николай носеше през глава и беше посрещан с одобрение и възторг.

Свързани публикации

• За ремонт на шосета за 4 харманлийски села са подали документи 5 фирми 0 02.юли
• Вина от Сакар спечелиха първи места в национални класации 0 03.мар.
• Над 1000 декара нови гори ще залесява Държавното горско стопанство 0 24.ное.

Зима, натрупал сняг, продължава да вали. Мислено крачим с Николай Желязков по улица „Бенковски“ и разговаряме. Минаваме край бившия Пионерски дом, Николай се поспира , заглежда се, спомените се завръщат, задържат го. Салонът е тъмен, сигурно вътре е студено, а някога беше топло и хубаво. Приемаше ни гостоприемно всеки вторник и четвъртък, и по 8 часа на ден през ваканцията. Усмивката не скрива радостта. Кога беше това, хубавото? Толкова години се изтърколиха. Зарасналата рана се отваря, напомня за себе си. Ролите си Николай носеше през глава и беше посрещан с одобрение и възторг. Всеки изпълнител усеща атмосферата в салона, тя го дрогира, и той се стреми да доведе публиката до прединфарктно.

Това беше по-късно, а сега, сега е още в началото, в пиесата „Хулиганът“ от Вера Саева. В нея Николай изгради образа на Сашко с неподправена детска чистота и наивност… Още тогава загатна за своите възможности, които доизграждаше в следващите постановки. После следваше участие в пиесата „Чуден човек“ от В. Мирчовски – постановка на читалищния театър, където изгради един затрогващ, миловиден Мирко. Стихията му беше в ролята на Калчо от „Лют звяр“ на Никола Русев. Той носи будното чувство за справедливост. Появата му внася решение и спасение. Вечно е в противоборство с алчността на чорбаджиите. Непрекъснато търси справедливия съвет от неразделната Кратуна Пена – извор на народна мъдрост и справедливост. Стряска ги с нея в съня им, разкрива алчността им, противопоставя ги и ги оставя да се саморазправят. Алчността на лакомото око ги води до самоубиване. Надсмива им се Кратуна Пена. Образът на Гунчо бе изграден от много шеги, хрумвания и неочаквани решения. Героят му носи народната мъдрост и справедливост. С тази си роля той спечели лауреатското звание и медал.

Противоположен по характер, поведение и ритъм е образът на Гунчо от „Има ли смисъл да утепваме мечка“ от Панчо Панчев. Неговият Гунчо е безогледен, себичен. Личният му интерес преди всичко – това е неговото верую в живота. Показателно е отношението му към родния му брат. Съзнателно се стреми да му отнеме всичко, което по право му принадлежи. Присвоява славата му на мечкоутепец. Домогва се до обществени облаги, които по право принадлежат на брат му, който е убил звяра. Без никакво колебание му взема жената. Опитва се да го ограби и посмъртно, като го измества от паметника, изграден в негова чест. Николай Желязков умело и властно се домогваше до решенията за осъществяване намеренията на героя. С изпълнителското си умение развихряше фантазията си, печелеше усмивките и поздравленията на публиката. До тука всичко беше интересно и добре разказано. А сега? Сънуваш ли сцената, не изпитваш ли желание да властваш над нея? Мълчание. Няма я с мене Кратуна Пена, за да й поискам съвет и да отговоря.