Библиотеката, без която не можем

Акценти

Вестник "Сакарнюз", бр. 33/1057, 8 - 14 септември 2023 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

Иванка Данева

„70 години в културния живот на Димитровград “ е озаглавена изложбата, която Градска библиотека „Пеньо Пенев“ подреди в дните, около празника на града, и която може да се види до края на месеца. Защото 2023 година преминава под знака на 70-годишнината на културната институция.
Всъщност за началото научаваме от една малка кореспонденция във вестник „Димитровградска правда“ от 16 юли 1953 г. Там се казва, че в сградата на Градския народен съвет (днес там се помещава Художествената галерия „Петко Чурчулиев“) на 12 юли е открита нова библиотека с читалня, която разполага с около 3 500 тома и в която работят четирима библиотекари, начело с Недка Цагуларска. По-нататък в характерния за времето стил четем: „Новата библиотека ще бъде и методически център на всички други библиотеки в града. Тя ще развива широка културно-масова дейност, като урежда изложби на книги, изнася препоръчителни списъци, урежда срещи с писатели и колективни обсъждания на книги.“ Това уточнение се налага, защото през 1953 г. в Димитровград има 6 профсъюзни, 3 читалищни и 3 училищни библиотеки.
Само за една година броят на читателите в новото културно средище надхвърля 600 човека, а фондът е увеличен до 5000 тома. Днес библиотеката притежава 210 000 единици, а обслужваните читатели са между 40 и 50 хиляди.
През 1969 година по проект на арх. Красимир Шопов е построена сегашната нова многофункционална сграда, в която се помещават Историческият музей, Детският и младежки център и Градската библиотека „Пеньо Пенев“. Площта, която заема библиотеката е 1840 кв.м. и вътрешното обзавеждане е дело на арх. Здравко Дафинов от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Историята си е история, но с времето се променят както хората, така и институциите.
„Библиотеките са най-чувствителни спрямо промените в обществото и трябва да са релевантни на изискванията на днешния ден.“ – казва директорът на библиотеката Валентина Терзиева. И допълва, че те трябва да бъдат не само посредник между читателите и непрекъснато развиващите се технологии, да отговарят на потребностите за учене през целия живот на човека, но да бъдат мястото, където демократично и безплатно хората да прекарват свободното си време, търсейки знания, развивайки своите интереси, творчество и себеизява. На това са се посветили днес работещите тук. Техните усилия не оставят незабелязани: ГБ „Пеньо Пенев“ е обявена от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) за Библиотека на година през 2018-та и 2022-ра.
Две изключително важни събития се състояха в тази юбилейна за библиотеката година. Първото е домакинството на проведената през пролетта Национална кръгла маса „Предизвикателства пред съвременната библиотека в динамиката на новото време“, в която участваха 40 специалисти от цялата страна и бяха представени 11 доклада. Форумът получи висока оценка от присъстващите преподаватели от Университета по библиотекознание и информационни технологии .
80 представители от 5 държави – Финландия, Хърватска, Сърбия, Северна Македония и България взеха участие в проведената в Димитровград Международна научна конференция под надслов „Мястото, ролята и значението на библиотеките в развитието на обществото.“ Бяха представени 20 доклада и презентации за дигитализацията, устойчивото развитие и обществената роля на библиотечните институции в съвременния свят.
Председателят на ББИА доц. Анета Дончева и изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеки – България“ Спаска Тарандова бяха категорични, че ГБ „Пеньо Пенев“ е сред водещите библиотеки в страната с впечатляваща и активна дейност, а екипът се справя успешно с новите предизвикателства на времето.
В момента в библиотеката се работи по проекта „Нови възможности за съхранение и достъп до културно-историческото наследство на Димитровград“, финансиран с 25 160 лв. от Националния фонд „Култура“. Със закупения специализиран скенер вече започна дигитализацията на периодичните издания от създаването на града и на други документи. Това ще даде възможност за бърз и лесен достъп до целия местен периодичен печат, който се съхранява в библиотеката.