Харманлийският зет, полковник Шопов е командвал артилерията в Одринската битка

Иван Атанасов
От Иван Атанасов януари 23, 2017 09:01

Харманлийският зет, полковник Шопов е командвал артилерията в Одринската битка

Почетния гражданин на Харманли Стефан Чернев, един от многото наследници на Дялкомилковския род. Заради Стефан Шопов не можал да отиде да следва в Съветския съюз. Издържал изпитите, но като внук на царски офицер, не го пуснали. Това го амбицирало и стигна до ръководни дейности в държавата и в политическата структура.
Завършва гимназия, след това става парашутист, където го обучава Петър Златанов, сина на бай Златан Петров, първия уредник на музея в Харманли, завършил военно училище, Технически университет и станал учител.

Представяме ви историята на един не много известен харманлиец. Това е полковник Стефан Петров Шопов – офицер от запаса. Участвал във всички войни, с изключение на Втората световна, когато вече е бил пенсионер.

Павел Шопов е роден в Панагюрище през 1862 г., а е живял в Харманли в така наречената къща на Дялко Милковски, която се намираше в центъра. Негова е и Милковската градина.
Полковникът е зет на Дялко Милковски, известен харманлийски възрожденец и е женен за неговата дъщеря Стефка. В Харманли е от 1922 до края на живота си, 1944 година.
Като младеж е разнасял торбите с патрони и храна на така нареченото Панагюрско въстание, или Априлското, както е известно. По късно Райна Княгиня (Попгеоргиева) го изпраща във военно училище и той става офицер в един от първите випуски.
Стефан Шопов е бил командващ артилерията на Кресненското дефиле, във войната със сърбите.
По време на Балканската война, при Одринската битка, е заместник- командващ артилерията при Одрин. Внукът на Шопов – Стефан Чернев пази оригиналния бинокъл, с който военният е наблюдавал ръководените от него опарации. Това става ясно от снимка от бойното поле, на която бинокълът виси на гърдите му.
Като награда след битката при Одрин, полковник Шопов е получил специални златни наръкавници, с буквата Ф, лично от цар Фердинант. Полковникът има общо 24 ордена и медали.
По-късно той става началник на цялата брегова отбрана на Беломорието срещу англичаниге.

Това е било през 1916-1918 година. От тогава има запазена снимка с голям английски снаряд, а до него българския – той е няколко пъти по-малък.
След участието във войните господин Шопов е бил началник на военното училище в Шумен, а от там се е пенсионирал. Идва в Харманли при жена си и двете си дъщери, едната от която е майката на почетния гражданин на Харманли – Стефан Чернев – Донка Чернева. Тя е била е съпруга на д-р Стефан Чернев, известен лекар в града. Докторът има много интересна биография в Австрия. Там е имал сблъсък с Хитлер, когато фюрерът не е бил още известен. Стигат до бой и заедно лежат в полицейски арест.

Стефан Шопов живее в дома на Милковски, от където след 9-ти септември 1944 година той и семейството му били извадени от народната власт. Там е била настанена първата градска поликлиника на Харманли.

Тогава те се е преместили да живеят на брега на Олу дере и Марица, където създали Милковската градина.
От обиктовена бахча, Стефан Шопов я превръща в уникална, която на времето си няма аналог в Харманлийско. Имало и ва големи басейна. Виреят много растения, които по това време не е имало в България, френско грозде, специални видове ягоди, лешници. “Дядо Стефан ги описва в редица книги, които издава за градинарството,“ споделя внукът му Стефан Чернев.

Интересни факти за Стефан Шопов

Офицерът като командващ артилерията на Красненското дефиле карал войниците да ядат само плесенясал хляб да ги спаси от коремния тиф. Това е препоръчвал на дъщерите си. Едната го послушала и не се е разболяла, но сестра й – Цветана Колева не е яла. Болестта я хванала, оздравяла, но и окапала косата. Стефан Шопов произхожда от много интересен род – Шопови.

След разправии с турците в Софийско, са се преселили в Панагюрище и затова ги наричали шопи. Най-възрастният, дядо Вълко е един от богатите хора, а неговите синове стават големи радетели на българщината. Някои от тях са участници Оборище. Един от тях – Бобековите е член на Хвърковата чета на Бенковски.
Този Шопов род е дал много офицери, търговци, личности. Един от тях е академик Атанас Шопов и пръв консул на освободена България в Солун. Във вестник „Оборище“ пише за по-известни хора от рода. Това са майор Денчев, син на Ана Шопова, Дора Милковска, Александър Милковски, който след 9-ти септечври е изчезнал безследно в Плевен. Всички са пръснати по различни краища на България.

Дядо му Дялко Милковски е бил пет пъти депутат

Другата личност, дядото на Стефан, Дялко Милковски е знаел пет езика и има заслуга за написването на „Изворът на Белоногата“. Той превел надписа на Гърбавия мост. Милковски е бил областен управител на Сливен, бил е съдия, бил е учител, а неговата образователна система се е прочула.
Жената на Милковски – Дона е била ятак на Захари Стоянов. Носила му е храна и книги на жп гарата на Харманли, където той се е укривал при началника, един арменец.

Господин Милковски е известен най-вече с това, че е бил е депутат в четири Народни събрания в Източна Румелия, а след това и във Великото народно събрание. В неговата къща е пребивавал Петко Славейков, който му е бил приятел. На него споделя легендата за Гергана, от която творецът написва поемата „Изворът на Белоногата“. Когато разказва на Славейков за Гергана, поетът толкова се ентусиазирал, че в негово присъствие написва на крак поемата „Изворът на Белоногата“. Милковски през това време е стоял прав, а до тях е бил файтонджията, който според Дялко, се разплакал от умиление.

При известния харманлиец са идвали много хора. Той следял много вестници и веднъж прочита в английския „Таймс“ дописка от Джеймс Баучер, в която описва как в България живеят варвари и диваци, а по улиците се разхождат лъвове и тигри. Кани англичанина на гости в къщата си, развежда го из цяла България. Води го на Рилския манастир и на други красиви места. След това журналистът си променя мнението за нашата страна и става най-големия радетел за истината и перспективата на България. Той дотолкова се влюбва в страната, че даже е пожелал да бъде погребан тук. В негова чест една улица в Харманли се нарича „Джеймс Баучер“.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов януари 23, 2017 09:01
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.