Полицай Ангелов: “И в престъпника има нещо добро, на това трябва да заложим”

Дянка Радева

Срещата с полицай не винаги е приятна и желана. Може би е нещо останало от миналото, респект от униформата или нещо друго… Но моята с Ангел Петров Ангелов се оказа не само приятна, но и много заинтригуваща. Роден на 15 септември 1965 година в с. Радовец, в многодетно семейство, най-малък от четирите деца. Син на дългогодишен миньор в мина Устрем и майка, която цял живот се е занимавала с тютюн. Завършва СПТУ по строителни и пътни машини в гр. Ямбол, с тясна специалност двигатели с вътрешно горене. Две години работи като шлосер – монтьор в мина Устрем, а на 01.03.1982 г. облича милиционерската униформа и вече 26 години я носи с чест и достойнство. “И до днес работя със същото голямо желание, както през първата година. За мен работата ми е на първо място. Правя си седмичен график, но възникват спонтанни ситуации и аз трябва да се справям с няколко задачи едновременно.” – споделя той.
През годините в селото му са извършени няколко жестоки престъпления. Те са му стрували много безсънни нощи в размисъл и много нерви. Но това знае само той. Хора, които помнят само лошото, а не доброто, според Ангел, са за съжаление. На тях е решил да въздейства по начин, който само той умее. Работи в синхрон и с гранична полиция в гр. Елхово. Участвал е в залавянето на групи от нарушители – чужденци. “Не си ли гледаш съвестно работата по-добре я остави”, съветва якият мъж и допълва: “Това го знам от родителите си. От малък работя, това, съветвам и децата си – син и дъщеря. Ако аз не си свърша добре работата, на какво ще ги науча. Като баща и полицай съм длъжен да бъда за пример”, продължава разсъжденията си Ангел. “Мисля, че съм широко скроен човек. Живея в мир със съпругата си, която ме напусна, и с настоящия й съпруг. Съседи сме.”
Три коли е карал до сега: Лада, Ауди и БМВ. Винаги е на разположение за добро и лошо. На повикванията се отзовава веднага. Старае се да бъде безпристрастен при разрешаване на споровете. На въпроса ми има ли приятели, отговаря служебно:
“Кой не иска да има приятел полицай, та да може чисто по български да кара кола без книжка или пиян, да заобикаля законите. Не мога да имам приятел, защото работата ми е такава. А най-добрият ми приятел от детските години живее във Велико Търново и е инженер – тих, скромен мъж”, като него самия, бих добавила аз.
Ангел Ангелов е един достатъчно едър добряк, за който и прекият му началник сподели, че е полицай за пример. Абсолютен трезвеник. Ако трябва да бъда по-точна, хората като Ангел са истинско богатство, първо за самите себе си и второ за тези, с които работят и живеят. През годините е получавал много награди – часовници, грамоти, но най-свидната носи в черното си куфарче, получена през 2002 година от Директора на Дирекция “Човешки ресурси” в МВР за постигнати високи резултати и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения.
Дразни се от това, че някой краде, просто за да открадне. Възмущава се от тези, които не спазват законите, а искат другите да ги спазват. Крадат посред бял ден и от съседа си, но той на никой не гони ким, никой не обижда и съвсем искрено прави следното умозаключение: “И в най-големия престъпник има нещо добро. Него трябва да го събудим, на него трябва да заложим!”, убеден е полицаят.
“С престъпниците разговарям тихо, кротко, не ги дразня, не показвам превъзходство и сили. Винаги съм постъпвал човешки и съм се старал да обясня, че крадецът краде от труда на другия, че човек трябва да се труди, за да оцелее. Затова не се страхувам за себе си. Върша си работата точно и нямам никакви притеснения за сигурността си”, беше категоричният му отговор на последния ми въпрос.
За мен Ангел е един от малкото българи, които мислят, живеят и работят по европейски. Можем само да му пожелаем все така всеотдайно да бди за спокойствието на хората.