На кръстопът (униатството в Сакар планина)

Мартин Кълвачев

В първата част, в която говорихме за първите случаи на униатски прояви в Сакар планина, разказахме историята най-вече през погледа на житиеписеца на отец Пантелеймон Стефан Никита.

Историческата рамка обхвана периода преди Освобождението на България през 1878 г.,

докато географската рамка бе концентрирана върху три села от южен Сакар – Студена, Мустрак и Дервишка могила. В тази втора статия ще представим историята на българо-ватиканската връзка в по-широк географски ареал, обхващащ освен горепосочените села, също и с. Срем, с. Дрипчево, Тополовград и други населени места, в годините след възстановяването на българската държавност.

След подписването на неблагоприятния от българска гледна точка Берлински договор през лятото на 1878 г., границата между Източна Румелия и Османската империя разделяла землищата на селата Студена и Мустрак (с. Мустрак остава в пределите на Османската империя докъм 1913 г., когато е и опожарено от оттеглящите се турски войски). Поради тази причина съдбата на двата униатски, до този момент, манастира щяла да бъде различна. Отношенията между духовенството в двата манастира и одринското униатско представителство след лятото на 1878 г. се изострили. Причината за споровете не са точно изяснени, но явна проява на неразбирателство срещаме през 1881 г., когато Стефан Никита, настоятел дотогава на манастира в с. Мустрак, бил сменен без съгласието на монасите с отец Натанаил. Според някои изследователи основната причина затова е желанието на монасите и монахините на двата манастира да отхвърлят унията и да се присъединят към Българската православна екзархия.

В периода 1881 – 1891 г.  историческите данни, свързани с манастирите в селата Студена и Мустрак, практически липсват.

Едва през 1891 – 1892 г. срещаме поредица от писма на сестринството от манастира „Св. Теодор Студит“ до архиерейския наместник в Кавакли (дн. Тополовград) и епископ Гервасий, в които се настоява за решаването на въпроса за присъединяването им към Българската екзархия. Така в ретроспекция монахините представят обобщено причината за приемането на унията и желанието за по-скорошно преминаване към православието.

 ”…След преминаването на о. Пантелеймон към Униатската западна църква, поради гонение от гръцката патриаршия (тогава още нямахме българско духовно началство та да прибегнеме там)…, но старецът беше ни казал още на живот да гледаме съ каквото средство можеме да се избавиме отъ това чуждо за насъ вероизповедание. И ето дойде сега време благоприятно за нас, сега е време за спасение.“

През февруари 1892 г. този въпрос достигнал до Министерството на външните работи, Светия Синод и екзарх Йосиф.

Министърът на външните работи от своя страна натоварва чрез посредник този проблем да бъде разследван от околийското управление в град Кавакли. По същото време постъпило и запитване от екзарх Йосиф дали в манастира в с. Студена монаси или монахини са приели кръщение или ръкополагане по католически (западен) обред. Отговорът бил категоричен – „липсват монаси или монахини, които да са ръкополагани или кръстени по католически обред“. През следващите месеци работата на поместните първенци и държавните органи била докарана докрай. През лятото на 1892 г. официално манастира „Св. Теодор Студит“ преминал под ведомството на Българската екзархия.

Съдбата на вече престарелия отец Стефан Никита не била завидна

поне до началото на 1894 г., когато той бил освободен от затвора в Мустафа паша (дн. Свиленград). Основен „виновник“, за проблемите с които трябвало да се справя сакарският свещеник, бил униатският епископ Михаил Петков.

Наследството на манастира в с. Студена след смъртта на отец Стефан преминало в ръцете на монахиня Текла, която изпълнявала длъжността игумения докъм 1920 г. Опитите на отец Стефан през период 1892 – 1894 г. да прехвърли и манастира в с. Мустрак към Българската екзархия завършили без успех и така докъм 20-те години на XX в. той бил под опеката на „отците успенци“ (католически мисионери).

През следващите години униатската пропаганда нямала достатъчно поддръжници и в двете села униатските семейства значително намалели. Основен кадър на училището в с. Мустрак се превърнал роденият през 1891 г. в с. Дрипчево Кольо (Кирил) Куртев, който през 1908 г. завършил и духовна семинария в Цариград.

През 1914 г. той е ръкоположен за свещеник от епископ Михаил Петков, а в следващите години отец Куртев заема важно място в униатската йерархия в страната, като дори през 1925 г. бил назначен за Апостолически администратор на българите униати.

продължава в следващия брой